Приемането на България в еврозоната през януари 2026 г. и стабилизирането на политическата обстановка няма да доведат до съществен ръст на инвестициите на общинско ниво. Това е основният извод от анализ на международната рейтингова агенция S&P Global Ratings, публикуван миналата седмица.
Според експертите на агенцията, основните пречки пред общините остават слабото финансово управление, ограничен административен капацитет и силната зависимост от централния бюджет. Въпреки ниските нива на дълг, продължилото недоинвестиране през последните десет години е довело до натрупване на значителни инфраструктурни дефицити в редица региони на страната.
Към края на 2024 г. дългът на местните и регионалните власти възлиза на едва 0.8% от БВП на България. Това поставя страната сред държавите с най-ниски нива на общински дълг в Европейския съюз, но по-скоро е резултат от липса на инвестиции, отколкото от добро финансово управление. Делът на дълговите ценни книжа в общинския дълг е едва 1.6%, докато в страни като Полша той достига 7.3%, а в Румъния – 11.6%. Това показва, че българските общини рядко прибягват до капиталовите пазари за финансиране на проекти.
Друг ключов фактор, който ограничава финансовата самостоятелност на общините, е силната им зависимост от трансферите от централния бюджет. Те формират близо 80% от оперативните приходи на местните власти. Това, на практика, поставя общините в позиция на зависимост от националния бюджет и ограничава възможностите им за гъвкаво управление на публичните финанси.
S&P Global Ratings анализира кредитните рейтинги на три от най-големите български общини – София, Пловдив и Стара Загора. Рейтингът на София е BBB+ със стабилна перспектива, на Пловдив – BBB със стабилна перспектива, а на Стара Загора – BBB- със стабилна перспектива. Агенцията отбелязва, че стабилните перспективи отразяват очакванията за запазване на сегашните финансови показатели и политическа среда.
Въпреки че България е сред страните с най-бързо разрастваща се икономика в ЕС, публичните инвестиции в страната остават значително по-ниски в сравнение с други държави от Централна и Източна Европа като Румъния, Унгария, Полша, Хърватия и Чехия. Това е сериозен проблем, който може да ограничи потенциала за икономически растеж в дългосрочен план.
Политическата стабилност също е важен фактор за привличане на инвестиции. На парламентарните избори на 19 април 2026 г. коалицията около президента Румен Радев спечели първото парламентарно мнозинство от 1997 г. насам. Радев подаде оставка през 2026 г. след два мандата (2017-2026), но победата на неговата коалиция донесе известна предвидимост на политическата сцена, което би трябвало да се отрази положително на бизнес климата. Въпреки това, S&P Global Ratings е на мнение, че дори и тази политическа стабилност няма да доведе до значителен ръст на общинските инвестиции без реформи в управлението и финансите на местните власти.