В предстоящите избори в България, които ще се проведат през юни 2024 г., гражданите ще се изправят пред важен избор, който ще определя геополитическата ориентация на страната. Според Руслан Стефанов, главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията, тези избори представляват референдум между западния модел на развитие, вкоренен в ЕС и НАТО, и алтернативата, която той определя като "евразийски" модел, свързан с корупция и олигархия.
България между Брюксел и евразийския модел
България, като член на ЕС и НАТО, е обвързана с определен икономически и защитен модел. Основният стратегически интерес на страната е свързан с интеграцията в евроатлантическите структури. В този контекст, Стефанов категорично отхвърля идеята за неутралитет като неработеща и вредна за малките страни като България.
Възможностите и предизвикателствата пред България
Стефанов подчертава, че за по-дълбокото интегриране на България в европейските структури, пълното членство в Шенген и Еврозоната е от ключово значение. Това ще укрепи икономическия потенциал и ще засили сигурността на страната. В същото време външният натиск като санкциите по закона „Магнитски“ играят важна роля в борбата с корупцията, но не са достатъчни. Задача на България е да развие собствени механизми за налагане на върховенството на закона.
Политически сили и корупция
Стефанов отбелязва, че политическите движения, които се противопоставят на европейския път, често са свързани с модела на „завладяната държава“. Те облагодетелстват от съществуващата корупционна система, което е в разрез с върховенството на закона и пречи на икономическото развитие.
В обобщение, предстоящите избори в България през юни 2024 година са решаващи за определяне на посоката на развитието на страната - дали ще се следва утвърдения западен модел или ще се допусне завръщане към корупционни практики. Това е време, когато бизнесът, предприемачите и обществото като цяло трябва ясно да изразят своите предпочитания за бъдещето.