През 2025 г. търговският сектор в България се оказа под безпрецедентен регулаторен натиск, който доведе до сериозни промени в средата за работа на големите търговски вериги. Контролът върху цените, разширените правомощия на антимонополните органи, опитите за въвеждане на таван на надценките и дори създаването на държавна търговска верига – всички тези мерки, предприети от различни институции, поставиха бизнеса в ситуация на институционална непредвидимост и повишен административен товар. Според данни на Сдружението за модерна търговия, през 2025 г. търговските компании са били обект на средно по 14 проверки годишно, което е довело до значителни разходи и забавяне на оперативните процеси.

Ежедневен мониторинг и надзор

От 30 септември 2025 г. хипермаркетите в страната бяха задължени ежедневно да публикуват цените на 101 продукта в платформата kolkostruva.bg. Целта беше повишаване на прозрачността на пазара и улесняване на потребителите при избора на стоки. Въпреки това, според бившия шеф на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова, търговските вериги не са ѝ предоставяли навременна и пълна информация за цените, дори след директен призив от лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски. Това създаде допълнително напрежение между държавните органи и бизнеса.

Разширени правомощия на КЗК

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), ръководена от Росен Карадимов, получи разширени правомощия, включително достъп до трафични данни от телекомите при разследване на картели. Тази мярка е част от усилията на държавата да засили контрола върху пазара и да предотврати нелоялни търговски практики. Според експерти, подобни правомощия могат да бъдат ефективни в борбата с картелните споразумения, но същевременно поставят под въпрос защитата на личните данни и свободата на бизнеса.

Опити за ограничаване на надценките

През цялата 2025 г. Министерството на земеделието, тогава оглавявано от Иван Христанов, настояваше за въвеждане на таван на търговските надценки за земеделски продукти до 20%. Тези предложения срещнаха силна съпротива от страна на търговските вериги и анализатори, които предупредиха, че подобна мярка може да доведе до дефицит на стоки и повишаване на цените в дългосрочен план. В крайна сметка, таванът не беше въведен, но темата продължи да бъде актуална и през следващите години.

Законът за еврото и ценовият контрол

По време на преходния период към приемане на еврото през лятото на 2025 г., бяха въведени спорни текстове в Закона за еврото, забраняващи увеличението на цените само поради прехода, освен при наличие на обективни икономически причини. Тази разпоредба предизвика сериозни дебати, тъй като бизнесът се опасяваше от прекомерна намеса на държавата в ценообразуването и възможността за санкции при най-малкото отклонение. Въпреки че България официално прие еврото през 2026 г., ефектът от тези текстове се усещаше още през 2025 г.

Инициативата „Магазин за хората“

Една от най-обсъжданите инициативи през 2025 г. беше създаването на държавната търговска верига „Магазин за хората“ по идея на Делян Пеевски. Проектът беше подкрепен от предишното правителство на ГЕРБ, ИТН и БСП. Въпреки амбициозните цели, веригата не успя да постигне устойчивост и да се конкурира с частните търговци. Според данни, предоставени от служебния министър на земеделието Иван Христанов през февруари 2026 г., „Магазин за хората“ е работил на загуба от около 250 хил. € при приходи от едва 200 хил. €, въпреки изразходвани 10 млн. € бюджетни средства. Това доведе до сериозна критика към начина на управление и ефективността на проекта.

Позицията на служебното правителство

Служебният премиер Андрей Гюров неколкократно подчертаваше, че правителството няма да предприема мерки, които да изкривяват пазара и да ограничават свободната конкуренция. След среща с търговските вериги, телекоми и банки, проведена по време на кризата, Гюров заяви, че държавата ще се стреми да намира балансирани решения, които да защитават интересите на потребителите, без да подкопават бизнес средата. Въпреки това, регулаторният натиск, упражняван от други институции, продължи да бъде значителен.

Заключение

Годината 2025 се превърна в повратна точка за търговския сектор в България. Засиленият държавен контрол, опитите за ограничаване на надценките, ежедневният мониторинг на цените и създаването на държавна търговска верига – всичко това доведе до институционална непредвидимост и повишени разходи за бизнеса. Въпреки че целта на тези мерки беше защита на потребителите, резултатите показаха, че прекомерната намеса на държавата може да има обратен ефект и да навреди на икономическата среда.