Приемането на еврото от България през януари 2026 г. е естественият завършек на дълъг процес на подготовка, дисциплина и изграждане на доверие, а не моментен акт, който сам по себе си създава доверие. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев по време на участие в събитие на Атлантическия съвет във Вашингтон, проведено в рамките на пролетните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка. Събитието събра мнения на водещи банкери и анализатори относно бъдещето на еврозоната, включително случаите на Унгария и Швеция.
Радев очерта три ключови фактора, които според него са допринесли за успешното въвеждане на еврото в България: финансова дисциплина, продължителна и целенасочена подготовка, както и вече изградено доверие в институциите. Той подчерта, че страната е преминала през почти 30 години на валутен борд, което е създало стабилна макроикономическа рамка. Към това се добавят ниският публичен дълг спрямо БВП и участието на България в ERM II и Банковия съюз на ЕС, които са подготвили икономиката и финансовата система за новата стъпка.
По думите на Радев, ефектът от преминаването към еврото върху инфлацията в България е бил ограничен. Той акцентира и върху значението на прозрачността и активната комуникация с всички заинтересовани страни – бизнес асоциации, академични среди и неправителствени организации – като важен елемент от процеса на подготовка.
Събитието даде трибуна и на други експерти. Мартин Кохер, новоизбраният гуверньор на Националната банка на Австрия, отбеляза нарастващите призиви за по-голяма международна роля на еврото и подчерта значението на независимостта на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Пирошка Наги-Мохачи, преподавател в Лондонската школа по икономика, съобщи, че в Унгария обществената подкрепа за приемането на еврото достига 80% – втората най-висока стойност след Румъния. Тя изтъкна, че ключово за реализирането на тази стъпка ще бъде поемането на ясен политически ангажимент от новото правителство на Петер Мадяр.
Щефан Ингвес, бивш гуверньор на шведската централна банка „Риксбанк“, припомни, че Швеция е отхвърлила еврото още през 2003 г. на референдум. Той посочи, че малка и отворена икономика като шведската има нужда от партньор като ЕЦБ за стабилността на финансовите системи, но политическият дебат за еврото в страната все още не е узрял.
В заключение, дискусията във Вашингтон показа, че макар различните държави да имат свои специфични предизвикателства и подходи, ключовите елементи за успешното въвеждане на еврото остават дисциплината, подготовката и изграждането на доверие. България, като най-новия член на еврозоната, е пример за това как тези фактори могат да бъдат съчетани, за да се постигне устойчиво икономическо развитие.