Европейският съюз поставя амбициозни цели пред България за ускорено обновяване на сградния фонд до 2050 г. Според Националния план за сградно възобновяване, който предстои да бъде приет до края на 2026 г., страната трябва да реновира общо 79 млн. кв. м жилищни и нежилищни сгради. Въпреки че официалната позиция е, че планът предлага „реален път за изпълнение“, експерти от бранша са скептични и предупреждават, че подобни темпове са нереалистични без значителна финансова и организационна подкрепа.

Планът предвижда обновяване на 56 млн. кв. м жилищни площи до 2030 г. и още 23 млн. кв. м до 2035 г. За нежилищните сгради целта е реновация на 15.4 млн. кв. м до 2030 г., при общ сграден фонд от около 94 млн. кв. м. За сравнение, за близо 20 години досега са били обновени едва около 4% от всички сгради в страната. Това означава, че темпът на обновяване трябва да се ускори поне четири пъти, за да се достигнат европейските изисквания.

Експертни съмнения и предложения

„Целите на Европейската комисия са напълно неосъществими за България“, категорична е Цвета Наньова, зам.-председател на Управителния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА). Тя посочва, че липсват достатъчно кадри и фирми, които да изпълнят такъв мащабен проект, както и че данните за енергийните характеристики на голяма част от сградния фонд са непълни или остарели. Наньова предлага разсрочване на част от целите, за да се отчете реалното състояние на пазара.

Подобно мнение изразява и Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна успеваемост ЕнЕфект. Той подчертава, че макар в проекта на Националния план вече да са заложени минимални стандарти за енергийна ефективност (МСЕХ) за нежилищни сгради, това не решава проблема с липсата на данни за състоянието им. „От общо 94 млн. кв. м нежилищни площи едва под 12 млн. кв. м имат валидни енергийни сертификати“, допълва Цанев. Той предлага редуциране на задачите до 2030 г., за да се даде време за подготовка.

От своя страна, министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов, заявява, че целите произтичат от европейско законодателство и че планът показва реален път за тяхното изпълнение. „Няма да променяме целите, но ще работим активно за ускоряване на процеса“, коментира той.

Финансиране и предизвикателства

Дора Янкова, зам.-министър на регионалното развитие, уточнява, че инвестициите за обновяването ще се обезпечат от микс от източници – европейски средства, национален бюджет и частни инвестиции. „Приемането на плана ще го превърне в национална политика и ще даде сигурност на бизнеса и гражданите“, казва тя. Според прогнозите, необходимите инвестиции до 2035 г. възлизат на около 20 млрд. евро.

Ключов финансов инструмент трябва да бъде Фондът за декарбонизация, който е учреден в края на 2025 г. Ивайло Алексиев, началник на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и член на управителния съвет на фонда, съобщава, че предстои конкурс за избор на изпълнителен директор. Той уточнява, че обновяването на къщите няма да бъде 100% безплатно и собствениците ще трябва да съфинансират част от разходите.

Заключение

Амбициозният план за обновяване на сградния фонд в България е изправен пред сериозни предизвикателства. Липсата на данни, недостатъчният капацитет на пазара и необходимостта от значителни финансови инвестиции поставят под въпрос реалистичността на поставените цели. Въпреки официалната увереност на правителството, експерти настояват за по-реалистични срокове и по-гъвкав подход, за да не се рискува изпълнението на европейските изисквания да остане само на хартия.