България предприе първи стъпки към модернизиране на своя сграден фонд с представянето на Национален план за сградно обновяване до 2050 г. Планът е пряк отговор на обновената Европейска директива за енергийните характеристики на сградите, която трябва да бъде въведена в националното законодателство до май 2026 г.

Амбициозни, но трудни за постигане цели

Според директивата на ЕК, всички нови сгради, притежавани от публични органи, трябва да бъдат с нулеви емисии (СНЕ) от 2028 г., а от 2030 г. това правило става задължително за всички новопостроени сгради. За България това означава реновация на 16% от сградния фонд до 2030 г. и 22% до 2035 г., като крайната цел е пълна декарбонизация на сектора до 2050 г. За да постигне тези цели, страната трябва да инвестира между 19 и 20 млрд. евро до 2035 г., като 11 млрд. евро са предвидени за жилищния сектор, а 8 млрд. евро – за нежилищния.

Нови изисквания и сертификати

Обновената директива въвежда и задължителни сертификати за енергийни характеристики (СЕХ) за по-голям брой сгради, включително при продажба или отдаване под наем. Към момента само 4% от българския сграден фонд е саниран през последните 20 години, което означава, че предстои огромна работа.

Скептицизъм сред експертите

Въпреки официалния оптимизъм, изразени от представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), експерти са скептични относно реалистичността на сроковете. Цвета Наньова, заместник-председател на Управителния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА), смята, че целите на ЕК са нереалистични за България и предлага тяхното разсрочване. Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, дори предлага редуциране на целите до 2030 г., като очаква тогава да бъде постигнато намаление на енергийното потребление с 16%. От своя страна, министър Николай Найденов подчертава, че целите произтичат от европейското законодателство и България трябва да ги изпълни, като планът показва как това може да стане по реалистичен начин.

Финансиране и институционална подкрепа

Основните инструменти за финансиране на плана са европейски и национални фондове, като ключова роля е отредена на Фонда за декарбонизация, който обаче все още не е започнал да работи. Заместник-министър Дора Янкова обяснява, че планът ще стане национална политика, а за неговото изпълнение ще бъдат създадени центрове за комплексно обслужване на граждани и бизнеса, които да улеснят процеса на кандидатстване за финансиране и обновяване.

Предизвикателства и перспективи

Въпреки амбициите, остават редица предизвикателства – липсата на достатъчно капацитет в строителния сектор, несигурността около финансирането и административните пречки. Успехът на плана ще зависи от способността на държавата да създаде ефективни механизми за финансиране и координация, както и от готовността на бизнеса и гражданите да инвестират в енергийна ефективност. Въпросът остава дали България ще успее да изпълни европейските изисквания в срок и да се възползва от възможностите, които предлага обновяването на сградния фонд.