Новият Закон за прозрачност и представителство на интереси, приет в България и често наричан „закон за лобизма“, предизвиква сериозни опасения сред експерти и неправителствени организации. Според Димитър Марков, директор на правната програма в Центъра за изследвания на демокрацията (ЦИД), въпреки че законът е необходима и закъсняла стъпка, в него са заложени редица недостатъци, които могат да доведат до репресии, особено срещу НПО сектора. Анализът на Марков беше представен в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria на 26 март 2026 г., водено от Христо Николов.
Неясна разлика между частен и обществен интерес
Един от основните проблеми, посочени от Марков, е липсата на ясно разграничение между частен, групов и обществен интерес. В редица други държави тези категории са отделно регламентирани, като публичният интерес обикновено е изключен от режима на лобизма. В българския закон обаче тази разлика не е направена, което създава риск от включване на неправителствени организации и граждански структури в обхвата на уредбата.
Голяма част от уредбата – подзаконови актове
Друг сериозен проблем е фактът, че голяма част от конкретните правила и процедури са оставени за уредба в подзаконови нормативни актове. Това създава несигурност и отваря врати за произволно тълкуване и прилагане на закона. „Ако контролиращият орган е недобронамерен, може да използва тези неясноти, за да налага санкции и да възпира определени дейности“, предупреждава Марков.
Риск за НПО сектора
Според експерта, именно неправителственият сектор е най-застрашен от новия закон. Дейности като организиране на събития, писане на анализи и доклади, както и всякакви форми на публично застъпничество могат да попаднат в обхвата на закона и да изискват регистрация като „представители на интереси“. Това би натоварило организациите с административни тежести и би ги поставило под заплаха от санкции при неспазване на изискванията. По изчисления на ЦИД, около 20% от дейността на организацията може да попадне под новия режим.
Потенциал за „закон-бухалка“
Марков предупреждава, че съществува реален риск законът да се превърне в „закон-бухалка“, подобно на провалените инициативи със създаването на специализирани съдилища и антикорупционната комисия. „Ако не се прецизират текстовете и не се приеме добра подзаконова уредба, законът може да се използва като инструмент за репресия срещу гражданския сектор“, подчертава той.
Добри намерения и нужда от подобрения
Въпреки критиките, Марков признава, че законът има и положителни страни. Той съдържа решението за проследяване на влиянието, което е важна стъпка към по-голяма прозрачност в процеса на вземане на решения. За да бъде обаче ефективен, законът се нуждае от прецизиране, добра подзаконова уредба и изграждане на административен капацитет за неговото прилагане.
Докато професионалните лобисти-адвокати вероятно ще се адаптират лесно към новата уредба, организациите, работещи в обществен интерес, ще бъдат най-силно засегнати. Българският бизнес също ще трябва да се съобрази с новите правила, но според Марков, за него промените ще бъдат по-малки.