Експерти предупреждават, че потенциалната енергийна криза, породена от евентуално затваряне на Ормузкия проток, може да има далеч по-широки последици от предишната през 2022 година. Не става дума само за повишение на цените на петрола и газа, а за сериозен риск за глобалните вериги за доставки, включително тези на торове, химикали и суровини, което може да доведе до стагфлационни процеси в редица икономики, включително и българската.

Според Деан Тодоров, директор за България на международната компания за финансови услуги iBanFirst, настоящата ситуация е по-критична, защото засяга не само енергийния пазар, а и редица индустрии, които разчитат на суровини, транспортирани през Ормузкия проток. „Затварянето на този проток не е само енергиен риск. През него преминават между 35 и 45% от световното производство на амоняк и карбамид, което е критично за земеделието. Всяко прекъсване на тези доставки ще доведе до рязко покачване на цените на торовете и ще застраши хранителната сигурност“, коментира Тодоров в свое интервю за предаването „В развитие“ по БНТ.

Той подчерта, че цената на амоняка и карбамида вече се е повишила с между 20 и 25% заради нарастващото напрежение в региона. Това увеличение неминуемо ще се отрази и на цените на хранителните продукти в световен мащаб, а оттам и в България, където вносът на селскостопански стоки е значителен.

За България ефектите от евентуална криза ще се проявят по три основни направления – енергийни доставки, транспорт и инфлационни очаквания, допълни експертът. Повишаването на цените на петрола над 100 долара за барел, дори за кратък период от време, може да доведе до инфлационен ръст от 0,5% до 1% в по-големите икономики, което от своя страна ще се отрази и на българската икономика.

„В България основният двигател на икономиката е потреблението. Ако се появят страхове от стагфлация, хората ще започнат да ограничават разходите си, което ще охлади икономическия растеж“, предупреди Тодоров. Той допълни, че подобен сценарий би бил особено проблематичен за малкия и среден бизнес, който е най-уязвим при икономически сътресения.

Що се отнася до реакциите на централните банки, Деан Тодоров очаква Европейската централна банка да бъде най-внимателна и да изчака, преди да предприеме нови действия по отношение на лихвените проценти. „В момента ЕЦБ е в деликатна позиция – от една страна има инфлационен натиск, а от друга – риск от икономически застой. Най-вероятно ще изчака повече данни, преди да вземе решение за евентуално намаляване на лихвите“, коментира той.

По думите му, глобалната икономика понастоящем се намира в крехко равновесие и всяко ново сътресение може да доведе до сериозни последици. Експертът призова бизнеса и потребителите да бъдат подготвени за евентуални колебания в цените и да ограничат рисковете си чрез диверсификация и внимателно финансово планиране.