Българската промишленост е изправена пред безпрецедентна вълна от фалити и съкращения, като тенденцията от 2023 г. продължава с пълна сила и през настоящата 2024 година. Само през изминалата година 4531 дружества са прекратили дейност или са обявили несъстоятелност, а секторът на трудоемките производства е най-силно засегнат. Според данни на Българската стопанска камара (БСК), 11 големи промишлени и автомобилни завода са затворили врати, оставяйки хиляди работници без препитание.
Най-тежко засегнати са градовете Русе, Плевен и Враца, където ключови предприятия прекратяват дейност. В Русе окончателно спира производството си германската компания "БТБ България", а в Плевен заводът на "Леони" остави 1300 души без работа. Враца също е сериозно ударен – "Теклас България" е подала заявление за масови съкращения и закриване на производството, а германската "МД електроник" вече е спряла работа.
В същото време, японската "СЕ Борднетце" затваря завода си в Мездра и планира да спре и базата си в Карнобат до края на юни, което допълнително ще се отрази на заетостта в региона. Проблемите не са ограничени до автомобилната индустрия – шивашката промишленост също е силно засегната. Още през 2023 г. най-големият производител на чорапи в страната, "Делта текстил - България", изнесе производството си в Турция, а Unilever премести производството на сладолед в Румъния.
Разходи за енергия и труд – основните причини
Според бизнеса основните причини за масовите фалити са високите цени на електроенергията и растящите разходи за труд, включително непрекъснатото увеличение на минималната работна заплата. Заместник-председателят на БСК, Мария Минчева, предупреждава, че ако ръстът на минималната заплата продължи със същите темпове, фалитите ще засегнат и други сектори, тъй като производителността на труда не може да я догони. Тя критикува и липсата на експортна стратегия и тежестта на въглеродните квоти върху българската индустрия.
Министърът на труда и социалната политика, Борислав Гуцанов, от своя страна, заявява, че дори след увеличението на заплащането, трудът в България остава най-евтин в целия Европейски съюз. Въпреки това, работодателите настояват, че комбинираният ефект от високите цени на енергията и труда е непоносим за много предприятия.
Оптимизъм от институциите срещу тъжната реалност
Интересен контраст се наблюдава между официалния оптимизъм на държавните институции и реалната ситуация в индустрията. Министерството на икономиката и индустрията продължава да излъчва оптимизъм, твърдейки, че създава „предвидима и стабилна бизнес среда“. В собствения си отчет обаче министерството признава, че от началото на 2024 г. са издадени само три нови сертификата за инвестиции, които предвиждат разкриването на едва 65 работни места.
Това е в рязък контраст със стотиците работни места, които се губят само в рамките на едно предприятие, като например в "Леони" – Плевен. Коефициентът на оцеляване на предприятията в България за петгодишен период е едва 44%, което показва сериозни структурни проблеми в бизнес средата.
Перспективи и предизвикателства
Ситуацията в българската промишленост поставя сериозни въпроси за бъдещето на индустриализацията в страната. Ако тенденцията на фалити и съкращения не бъде спряна, България рискува да се превърне в страна, зависима от нископлатен и нискоквалифициран труд, без перспективи за развитие на високотехнологични производства. Нужни са спешни и адекватни мерки от страна на държавата – както за подкрепа на бизнеса в условията на високи разходи, така и за създаване на дългосрочна стратегия за развитие на индустрията.