Счетоводната рамка в България изостава от динамиката на съвременната икономика и бизнес процеси, заяви директорът на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите Людмила Петкова по време на конференцията „Финансовото отчитане в България – време за (пре)дефиниране“, организирана от ИДЕС на 31 март в „Гранд Хотел Милениум София“. В изказването си тя предложи създаването на национален орган по финансово отчитане, който да осигури експертиза, координация и стратегическо планиране в тази сфера.
Предложението на Петкова предизвика различни реакции от страна на представителите на бизнеса и работодателските организации. Заместник-председателят и финансов директор на Българската стопанска камара (БСК) Станислав Попдончев заяви, че за бизнеса е важно да не се увеличава административната тежест, като в същото време подчерта, че БСК би участвала в определянето на функциите на евентуален национален орган.
Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), отбеляза, че системата за финансово отчитане не отговаря на принципите за надеждност, навременност и съпоставимост. Той настоя за преглед и осъвременяване на националните счетоводни стандарти и подчерта, че в евентуален орган трябва да участват всички заинтересовани страни.
От своя страна Боян Митракиев, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), посочи, че идеята за подобен орган трябва да бъде добре аргументирана пред законодателя, преди да се предприемат конкретни стъпки.
Различна позиция изрази и Николай Гърнев, управляващ съдружник за България, Северна Македония, Албания и Косово в И Уай (EY). Той заяви, че нормативната рамка се нуждае от осъвременяване, а не от предефиниране, като подчерта, че счетоводните стандарти у нас не са на толкова лошо ниво спрямо региона. Гърнев допълни, че България е въвела счетоводни стандарти много преди редица други европейски държави.
Темата за бъдещето на финансовото отчитане в България постави началото на важен обществен дебат, в който ще трябва да се намери баланс между необходимостта от модернизация на счетоводната рамка и опасенията на бизнеса от допълнителна административна тежест.