Кредитната активност в България бележи рекорден ръст, като домакинствата са изтеглили заеми за над 1 млрд. евро само за един месец. Тази динамика буди сериозни притеснения за прегряване на пазара и потенциални икономически дисбаланси, което накара Българската народна банка (БНБ) да предприеме мерки за охлаждане на кредитния апетит.
Темпове на растеж без аналог от години
Според последните данни, годишният ръст на заемите за домакинствата достига около 21%, а жилищните кредити нарастват с близо 28%. Това са нива, които не са наблюдавани от периода преди финансовата криза и срива на имотния пазар преди повече от десетилетие. В същото време, ефектът от предишни мерки, насочени към ограничаване на задлъжнялостта на домакинствата, остава ограничен заради ниските лихви и високата ликвидност в банковата система.
Рисковете от т.нар. "румънски сценарий"
Икономисти като Георги Ангелов предупреждават, че подобен бърз ръст на кредитирането създава риск от прегряване на икономиката. Един от ключовите сценарии, които се разглеждат като възможен риск, е т.нар. "румънски сценарий" – ситуация, при която бързото задлъжняване води до икономическа нестабилност и рязка корекция на пазара.
Мерки на БНБ за охлаждане на пазара
В отговор на тази динамика, БНБ обяви решение за увеличаване на антицикличния капиталов буфер до 2.25%, считано от второто тримесечие на 2027 г. Тази мярка има за цел да засили устойчивостта на банковата система срещу потенциални шокове, свързани с бързото нарастване на кредитния портфейл. Антицикличният капиталов буфер представлява допълнителен капитал, който банките трябва да поддържат в периоди на бърз кредитен растеж, за да могат да поемат евентуални загуби.
Ще бъдат ли мерките достатъчни?
Въпреки предприетите действия, остава въпросът дали увеличението на антицикличния буфер ще бъде достатъчно, за да охлади пазара. Част от анализаторите смятат, че ефектът може да се прояви едва след по-дълъг период от време, като междувременно кредитната активност може да продължи да расте. В тази връзка, не е изключено БНБ да обмисли и допълнителни мерки в бъдеще, ако тенденцията на бърз ръст на кредитирането се запази.
Несигурната международна обстановка и високата инфлация също са фактори, които влияят върху кредитната активност. Въпреки това, българската икономика продължава да показва устойчивост, а кредитният бум създава необходимото гориво за растеж. Въпросът е дали този растеж ще бъде устойчив и балансиран, или ще доведе до икономически дисбаланси в бъдеще.