Новата Национална концепция за регионално и пространствено развитие на България до 2040 г., която в момента е в процес на обществено обсъждане, е поставена под въпрос от икономиста Димитър Събев. В своя анализ, представен в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV България, той критикува документа като нереалистичен и лишен от конкретни механизми за действие. „Това е по-скоро мечтателство, отколкото стратегически документ“, коментира Събев, като използва популярната поговорка „суджуци от небето“, за да опише обещанията в концепцията.
Неизпълними обещания и пренебрегнати тенденции
Основният проблем, който икономистът откроява, е липсата на реалистични подходи за преодоляване на териториалните дисбаланси в страната. В концепцията се залага на завършването на големи инфраструктурни проекти като магистрала „Хемус“, но без да се отчита дългогодишната история на забавяния и пречки. „Гарантираното завършване на „Хемус“ е по-скоро политическо пожелание, отколкото реалистична цел“, подчертава Събев.
Друг сериозен пропуск според него е пренебрегването на тенденцията за завръщане на хора в селата. През последните четири години над 120 000 души са се преместили от градовете към селските райони, а броят на завърналите се от чужбина българи е достигнал 40 000. „Вместо да се предложи стимулиране на този процес, концепцията предвижда фатални мерки като дистанционно обучение за малките населени места, което ще ги обезлюди още повече“, коментира икономистът.
Регионални приоритети и спорни изключения
Събев подкрепя изключването от концепцията на два големи проекта в Северна България – АЕЦ „Белене“ и ВЕЦ на Дунав. Според него те са „мегаломански“ и не отговарят на реалните енергийни нужди на страната. В същото време документът не предлага адекватни решения за Северна България, където икономическата активност е значително по-ниска в сравнение с останалата част от страната.
Фокусът върху София като основен икономически център също е поставен под въпрос. „43% от икономиката на България е концентрирана в столицата. Това е тревожна тенденция, която концепцията не успява да адресира“, категоричен е икономистът.
Липса на конкретни механизми
Освен липсата на реалистични цели, Събев критикува и отсъствието на конкретни механизми за изпълнение на заложените в концепцията приоритети. „Няма яснота как ще се финансират проектите, какви инструменти ще се използват за привличане на инвестиции и как ще се гарантира прозрачността на процеса“, посочва той. По думите му, документът е по-скоро сбор от пожелания, отколкото стратегическа рамка за развитие на регионите.
В заключение, Димитър Събев определя Националната концепция за регионално развитие до 2040 г. като нереалистичен документ, който пренебрегва ключови тенденции и не предлага работещи решения за преодоляване на териториалните дисбаланси в България.