ИПИ с 10-точков план: Как България да достигне 75% от средния доход в ЕС за 4 години

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи днес първата глава от новото издание на „Бяла книга: Отключване на растежа (2026 г.)“. Документът, разработен с подкрепата на фондация „Фридрих Науман“, очертава 10 фундаментални цели за развитието на България в четиригодишен хоризонт, като основният фокус е повишаването на покупателната способност до 75% от средното ниво в Европейския съюз.

България е изминала дълъг път от началото на новото хилядолетие, когато БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност е бил под 30% от средното за ЕС. През 2025 г. страната вече достига 68%, но изостава значително от останалите държави в Централна и Източна Европа, които са се доближили до нивата от 75-90%. За да ускори този процес, ИПИ предлага комплексен пакет от политики, насочени към инвестиции, заетост, образование, здравеопазване и върховенство на правото.

Инвестиции и икономически ръст

Един от ключовите проблеми пред българската икономика е ниското ниво на инвестиции. Брутото образуване на основен капитал е устойчиво под 20% от БВП, което ограничава потенциала за растеж. ИПИ препоръчва достигане на инвестиции от 25% от БВП като основна цел. За да се постигне това, е необходимо подобряване на бизнес средата, намаляване на административната тежест и осигуряване на предвидимост в регулаторната рамка.

Заетост и социално включване

Пазарът на труда в България се характеризира с относително висока заетост – между 76% и 77% за населението на възраст 20-64 години през 2023-2025 г. Въпреки това, ИПИ поставя за цел достигане на поне 80% коефициент на заетост, като акцентът е върху повишаване на квалификацията на работната сила и насърчаване на заетостта на уязвими групи.

Намаляването на социалното неравенство също е сред приоритетите. Коефициентът на Джини, който измерва неравенството в доходите, се е подобрил от над 40 преди пандемията до 37-38 през 2023/2024 г. Целта на ИПИ е намаляването му до 30-35, което би означавало по-справедливо разпределение на доходите и по-устойчив икономически растеж.

Човешки капитал и демографска криза

Резултатите на българските ученици в международното изследване PISA остават тревожно ниски – 78 точки под средното за ОИСР по четене, 63 точки по математика и 70 точки по природни науки. Около половината от учениците в страната са функционално неграмотни. ИПИ предлага мерки за подобряване на качеството на образованието, включително повишаване на квалификацията на учителите и модернизация на учебните програми, с цел повишаване на резултатите от PISA с 25-50 точки.

Здравеопазването също е сред големите предизвикателства. Продължителността на живота в България е най-ниската в ЕС – 75,9 години при средно 81,7 години за съюза. Предотвратимата смъртност е 2,3 пъти над средната за ЕС. Целта е удължаване на продължителността на живота до 78 години чрез инвестиции в превенция и подобряване на качеството на здравните услуги.

Демографската криза остава сериозен проблем. Въпреки че през 2023 и 2024 г. механичният прираст на населението е около 40 хил. души, или 6,0-6,5‰ от цялото население, това е недостатъчно за компенсиране на отрицателния естествен прираст. ИПИ препоръчва мерки за насърчаване на раждаемостта и привличане на квалифицирани кадри, с цел увеличаване на механичния прираст до над 50 000 души годишно.

Местно самоуправление и правова държава

Финансовата автономност на общините в България е намаляла значително през последните години. Делът на собствените местни приходи в бюджетите е спаднал от над 40% през 2015-2017 г. до под 25% през 2024-2025 г. ИПИ настоява за увеличаване на този дял до над 40%, за да се даде възможност на местните власти да финансират по-ефективно местни услуги и инфраструктура.

Върховенството на правото остава ключово за икономическото развитие. В „Бялата книга“ се подчертава необходимостта от реформи в съдебната система, борба с корупцията и гарантиране на прозрачност в публичните институции.

В заключение, „Бялата книга на ИПИ“ предлага амбициозен, но реалистичен план за ускоряване на икономическото развитие на България и доближаването ѝ до средните нива в ЕС. Постигането на тези цели ще изисква политическа воля, последователни реформи и активно участие на бизнеса, гражданското общество и държавните институции.