Инвестициите в общините в България продължават да се охлаждат през 2024 г., като се концентрират в няколко големи града и силно индустриализирани центрове. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), който разглежда кумулативните инвестиционни разходи в общините за периода 2020-2024 г. Според експертите, тази тенденция създава сериозен риск за средносрочната икономическа конвергенция, тъй като значителна част от страната остава с трайно ниска инвестиционна активност.

През 2024 г. инвестициите нарастват в 131 общини, но спадат в 117. В същото време, София, Пловдив и Варна концентрират малко над половината от всички инвестиционни разходи в страната, което подчертава силно изразената географска неравномерност. Столична община отчита инвестиционни разходи за ДМА в размер на 9.1 млрд. евро, а за периода 2020-2024 г. кумулативните инвестиции в София достигат почти 32 млрд. евро.

„Инвестиционната концентрация в няколко големи центъра е добре позната тенденция, която се задълбочава с времето. Това означава, че регионите с по-слабо развитие остават встрани от икономическия растеж и срещат затруднения да наваксат“, коментират от ИПИ.

На другия полюс са 115 общини, чиито инвестиционни разходи за ДМА през 2024 г. са под 10 млн. евро. Общо 122 общини са реализирали инвестиции под 50 млн. евро за целия петгодишен период (2020-2024). Това показва, че в значителна част от българските общини инвестиционната активност е минимална и не може да стимулира местната икономика.

Интересен изключение правят общини с ясно изразен индустриален профил. Например, в община Девня инвестициите на човек достигат 9.9 хил. евро, което е значително над средното за страната. Друг показателен пример е община Георги Дамяново, където през 2024 г. инвестициите нарастват с впечатляващите 413%.

От ИПИ предупреждават, че забавянето на инвестициите в по-слабо развитите региони поставя под съмнение потенциала за реална конвергенция в рамките на страната. „За да се преодолее този дисбаланс, е необходимо целенасочено регионално развитие чрез по-добро усвояване на европейските фондове и създаване на по-благоприятна бизнес среда в по-слабо развитите райони“, заключават анализаторите.