Анализ на териториалното разпределение на чуждестранните инвестиции в България към края на 2024 г. показва силна концентрация на капитала в няколко големи града и индустриални общини, докато в много други райони инвестициите са минимални или липсват. Изследването на Института за пазарна икономика (ИПИ) очертава една неравномерна инвестиционна картина, в която София, Бургас и Пловдив концентрират близо 95% от общия обем на чуждестранните инвестиции в страната.
Общата стойност на натрупаните чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия в България към 31 декември 2024 г. възлиза на 33,9 милиарда евро. Почти половината от тях – 18,3 милиарда евро – са концентрирани в столицата София. На второ място се нарежда Бургас и областта с 1,9 милиарда евро, а област Пловдив заема третата позиция с 1,6 милиарда евро.
За сравнение, през 2021 г. само 14 общини са имали натрупани преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) над 100 милиона евро, докато към края на 2024 г. техният брой вече е 33. Това показва известно разширяване на географското покритие на инвестициите, но неравномерността остава значителна. В 150 общини на страната чуждестранните инвестиции са близо до нула, конфиденциални или ги няма.
Девня е сред общините с най-голям обем на инвестиции на човек – 101 000 евро, следвана от Гълъбово с 45 000 евро на човек. В София този показател е 14 100 евро на човек, докато в Пловдив е около 12 000 евро. Тези данни подчертават концентрацията на инвестиции в индустриални общини, където често има доминиращо присъствие на един голям инвеститор, което прави данните конфиденциални.
Динамиката на инвестициите през 2024 г. е разнопосочна. В 51 общини е отчетен отлив на инвестиции, докато в 61 общини е регистрирано увеличение. София отбелязва ръст от 5,4% на натрупаните чуждестранни инвестиции, а Пловдив – 2,7%. Варна също показва ръст, достигайки 802 милиона евро натрупани инвестиции.
Данните на ИПИ показват, че през последната година инвестиционният процес в България продължава да бъде силно концентриран в няколко големи центъра, като София остава безспорен лидер. Това поражда въпроси за регионалното развитие и необходимостта от политики, насочени към привличане на инвестиции в по-слабо развитите общини, за да се намали социално-икономическото неравенство в страната. В противен случай рискът от задълбочаване на регионалните диспропорции остава значителен.