Инфлацията в еврозоната продължава да нараства, достигайки 2,6% през март 2026 г. спрямо 1,9% през февруари, показват предварителни данни на Евростат, публикувани на 31 март 2026 г. Ускорение се наблюдава и в България, където годишната инфлация по хармонизираната методология на ЕС достига 2,8%, като основният принос за повишението идва от услугите, енергията, храните и тютюневите изделия.
По данни на Евростат, годишната инфлация в целия Европейски съюз е 2,8% през март, което е ръст от 0,7 процентни пункта спрямо февруари, когато стойността бе 2,1%. В 23 от 27-те държави членки на ЕС е отчетено повишение на инфлацията, като най-ниски нива се наблюдават в Дания (1,0%), а най-високи – в Румъния (9,0%).
Интересното е, че в България се отчитат два различни показателя за инфлация. По методологията на Евростат, която се използва за сравнения между държавите членки, инфлацията е 2,8% на годишна база и 1,0% на месечна. Националният статистически институт (НСИ) обаче отчита по-висока стойност – 4,1% на годишна база и 0,9% на месечна, което се дължи на различната методология на изчисление.
Тази разлика между данните на Евростат и НСИ подчертава значението на методологията при измерване на инфлацията. Въпреки че и двата показателя сочат повишение на цените, разминаването може да обърка бизнеса и потребителите, които се опитват да планират разходите и инвестициите си. За предприемачите е важно да следят както хармонизираните данни на ЕС, така и националната статистика, за да получат пълна картина на инфлационното развитие в страната.
Ускоряването на инфлацията в еврозоната и България поставя предизвикателства пред Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ). Въпреки че ЕЦБ очаква инфлацията да се нормализира през следващите месеци, настоящите данни показват, че ценовият натиск остава висок. Това може да доведе до по-строга парична политика и повишаване на лихвените проценти, което от своя страна ще повлияе на кредитирането и инвестициите в реалната икономика.
За българските компании, които работят на европейския пазар, е важно да следят и регионалните тенденции. Румъния, която отчита най-висока инфлация в ЕС, е ключов търговски партньор за България, и високите цени там могат да окажат влияние върху двустранната търговия. Ускорената инфлация в еврозоната също може да доведе до промени в потребителското търсене и да изисква от бизнеса по-голяма гъвкавост и адаптивност.