Българската енергоинтензивна индустрия, която формира около 26% от брутния вътрешен продукт на страната, предупреди, че високите и непредвидими цени на електроенергията застрашават нейната конкурентоспособност. Работодателските организации настояват за спешни държавни компенсаторни механизми, за да се избегнат масови съкращения на работни места, ограничаване на производството и пренасочване на инвестиции извън България.

Натиск за промяна на прага за компенсации

Представителите на бизнеса искат незабавна нотификация на механизъм за подкрепа, който да предвижда компенсации от 50% върху цената на електроенергията при праг от 50 евро за мегаватчас. В момента действащият праг е значително по-висок – 63,9 евро за мегаватчас, което според тях е недостатъчно, за да се гарантира стабилност на сектора в условията на продължаваща енергийна несигурност.

Европейски натиск и практики

Работодателите се позовават на решения, приети на 19 март от Европейския съвет, свързани с енергийната криза. Европейската комисия също сигнализира на държавите членки да въвеждат национални механизми за компенсации, които да подпомогнат бизнеса в справянето с високите цени. Като пример се посочва, че Германия и Италия обсъждат въвеждането на крайна цена от 50 евро за мегаватчас за цялото потребление на индустрията, което би поставило българските компании в сериозно неизгодна позиция.

Геополитическо влияние върху цените

Според работодателските организации, ескалацията на напрежението в Близкия изток оказва пряко влияние върху цените на природния газ и съответно върху тези на електроенергията. Това допълнително увеличава несигурността и затруднява планирането на производствените разходи, което може да доведе до още по-сериозни последствия за индустрията.

Икономическите залози

Енергоинтензивната индустрия е ключов стълб на българската икономика. Съкращенията в този сектор биха имали сериозен ефект върху заетостта и икономическия растеж на страната. При липса на адекватна държавна подкрепа, компаниите са изправени пред риска да пренасочат инвестициите си към държави с по-предвидима и стабилна енергийна политика.