Статистиката за началото на 2026 г. показва значителен спад в броя на имотните сделки в големите български градове, с изключение на Пловдив. Експерти обясняват това с връщане към нормални пазарни тенденции след интензивния период на авансови покупки през 2024 и 2025 г., когато много от сделките бяха мотивирани от желанието за съхранение на богатство.

Данните на Агенцията по вписванията, цитирани от анализатори, показват, че през януари 2026 г. е отчетен традиционно слаб месец за имотния пазар, като отливът на сделки е особено видим в София, Варна и Бургас. Във Варна и Бургас намалението надхвърля 20%, което е най-сериозният спад сред големите градове.

През февруари се наблюдава подобрение спрямо януари, което поражда надежди за лек ръст през март. Въпреки това, общият тон сред анализаторите е, че спадът не е признак на трайна криза, а по-скоро естествено „връщане към нормалните тенденции“, както го определя икономистът и преподавател във СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Васил Караиванов.

Според експертите в областта на недвижимите имоти, като Добромир Ганев, цената и локацията остават по-важни фактори за купувачите от банковите условия. Той допълва, че инвестициите в ново строителство остават консервативни, което също оказва влияние върху обема на сделките.

Ниските лихви по ипотеки не се отчитат като основен двигател за българския пазар, тъй като голяма част от сделките се финансират със собствени средства. Това е особеност, която отличава българския пазар от този в други европейски страни.

Очакванията за 2026 г. са за стабилни цени и умерена активност. Доц. Караиванов прогнозира стабилност или леко колебание на цените, с възможен спад до 5% в някои сегменти. Ключови фактори за развитието на пазара ще бъдат предлагането на жилища, банковите условия, доходите на населението, както и външнополитически и макроикономически влияния.

В заключение, имотният пазар в България влиза в 2026 г. с усещане за нормализиране след извънредно активните години. Въпреки спада в броя на сделките, няма признаци за криза, а по-скоро за връщане към устойчиви и балансирани тенденции на развитие.