Скъпите горива и петролът на световните пазари представляват сериозен риск за българската икономика, сравним с този от петролната криза през 70-те години, предупреждава финансистът Левон Хампарцумян. В интервю пред bTV той очерта няколко тревожни тенденции, които според него ще оказват натиск върху икономиката ни в дългосрочен план, дори и при бърз край на войната в Украйна.
„Кризата не е само логистическа, а и в производството. Дори и да спре войната утре, възстановяването на спрени или повредени производствени мощности ще отнеме време. Това на практика означава, че ефектите върху икономиката тепърва ще се усещат“, коментира Хампарцумян.
Той изрази опасения и за възможността не само от високи цени, но и от реален недостиг на горива и газ. Според него това би имало сериозни последици за почти всички сектори на икономиката.
Особено уязвим е аграрният сектор. Поскъпването на торовете ще доведе до повишаване на цените на земеделската продукция след 5-6 месеца, което ще създаде допълнителен инфлационен натиск върху икономиката. „Това е една от бомбите със закъснител, които предстои да експлодират“, посочи Хампарцумян.
Финансистът подчерта, че политическата несигурност също играе роля за нестабилността на пазарите. Сред факторите, които допринасят за това, той посочи и изявленията на Доналд Тръмп, които създават допълнителна неяснота.
Хампарцумян коментира и ценовите разлики в България спрямо други държави от ЕС. Според него по-високите цени у нас се дължат на по-малкия и по-малко конкурентен пазар, както и на възможни картели в определени сектори. „Имаме проблем с конкурентоспособността“, заяви той.
По отношение на държавните мерки за справяне с кризата, финансистът изрази скептицизъм. Той посочи, че макар някои от тях да имат краткосрочен успокояващ ефект, продължителното им прилагане – както е в случая с Унгария – води до висока инфлация и голям бюджетен дефицит. „Дългосрочните мерки са илюзия, защото винаги водят до негативни последици“, коментира Хампарцумян.
Въпреки трудностите, той отбеляза и един позитивен момент – въвеждането на еврото в България в началото на кризата. Според него това улеснява значително хората, които правят покупки онлайн или пътуват в чужбина.
В заключение, Левон Хампарцумян смята, че икономическият удар от скъпите горива и петрола тепърва предстои и че държавата трябва да бъде предпазлива в предприемането на дългосрочни мерки, които могат да имат непредвидени негативни последици за икономиката.