Глобалната икономика е изправена пред сериозна криза заради ескалацията на конфликта в Близкия изток и почти пълното затваряне на стратегическия Ормузки проток, предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. По време на пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон тя очерта сценарий на прекъснати вериги за доставки, рязък скок на цените на енергията и торовете, както и риск от тежък инфлационен и продоволствен шок, особено за уязвимите икономики в Азия и Африка.
„Март беше тежък месец, но април може да е още по-тежък“, заяви Георгиева. По думите ѝ, танкерите, напуснали региона преди бойните действия, вече достигат дестинациите си, но нови доставки не пристигат, което означава, че смущенията ще продължат дори след края на кризата. Според нея, глобалната икономика вече усеща ефектите от затварянето на Ормузкия проток – ключов маршрут за пренос на петрол, газ, дизел, хелий и други суровини.
МВФ вече повиши прогнозата си за глобалната инфлация до 4,4% за 2026 г., което е значителен ръст спрямо предишните очаквания. Цената на уреята в Африка се е удвоила – от 400 на 800 евро за тон, което застрашава продоволствената сигурност на континента. Георгиева предупреди, че смущенията ще се отразят най-силно върху уязвимите държави, особено в Субсахарска Африка, като вече има 12 страни, които са поискали финансова подкрепа от МВФ. Очакванията са търсенето на финансова помощ от Фонда да нарасне с 20–50 млрд. евро.
Управляващият директор на МВФ призова правителствата да предприемат спешни мерки за ограничаване на търсенето на енергийни ресурси чрез мерки като безплатен градски транспорт и насърчаване на дистанционната работа. Тя посъветва и централните банки да бъдат предпазливи и да не прибързват с повишаването на лихвите, тъй като това би могло да задълбочи икономическите проблеми.
В същото време кратковременните инфлационни очаквания растат както в САЩ, така и в еврозоната, което е сигнал за повишен риск от задържане на високите цени за по-дълъг период. МВФ в момента поддържа активни програми с общо 39 държави, което показва мащаба на глобалните икономически предизвикателства.
Според експерти, ефектът от кризата ще се усети и в Европа, включително и в България, чрез повишаване на цените на горивата, енергията и храните. Това ще се отрази негативно както върху бизнеса, така и върху крайните потребители, което налага предприемането на адекватни мерки от страна на правителството и Европейската комисия.