Нови данни за икономиката на еврозоната и Германия показват рязко охлаждане на бизнес активността през март 2026 г. Основните причини за това са ескалацията на конфликта в Близкия изток и по-конкретно – войната в Иран, довела до резки поскъпвания на енергията и суровините, както и до нови смущения във веригите на доставки. Това развитие засенчва вътрешните икономически стимули и засилва опасенията за стагфлация, както и забавяне на възстановяването на европейските икономики, което едва през февруари показваше признаци на живот.
Композитният PMI за еврозоната, който измерва бизнес активността в производствения и сектора на услугите, е спаднал до 50.5 пункта през март – най-ниското ниво от десет месеца насам, според S&P Global Market Intelligence. За сравнение, през февруари индексът беше 51.9 пункта. Този спад е индикативен за забавяне на растежа и е съпроводен с първо понижение на новите поръчки от осем месеца. В същото време разходите за суровини нарастват с най-бърз темп от февруари 2023 г., което оказва допълнителен натиск върху печалбите на компаниите.
Германия – най-голямата икономика в еврозоната – също показва признаци на сериозно влошаване. Индексът на бизнес климата на Ifo за март спада до 86.4 пункта, след като през февруари достигна най-високото си ниво от август 2025 г. Най-голямото понижение е отчетено именно в компонента за бизнес очакванията, които се сриват до 86.0 пункта. Това показва, че компаниите в Германия са силно притеснени относно бъдещото икономическо развитие.
Един от ключовите фактори за това охлаждане е енергийната несигурност. Към 24 март запълняемостта на газовите хранилища в Германия е едва 22.17% – най-ниското ниво за този период от 2011 г. насам. Въпреки че сегашният шок е преди всичко ценови, а не криза на физическите доставки, както беше през 2022 г., повишаването на цените на петрола и газа отново възниква като сериозен риск за европейската икономика.
„Войната в Близкия изток се превърна в основен източник на несигурност за бизнеса в еврозоната“, коментира Крис Уилямсън, главен икономист в S&P Global Market Intelligence. „Забавянето на растежа, съчетано с ускоряваща се инфлация, поражда опасения за стагфлация, която би могла да затрудни значително възстановяването на икономиката.“
Дилемата пред централните банки също е все по-голяма, отбелязва Дженифър МакКаун, главен глобален икономист в Capital Economics. „При рязко покачване на цените на петрола, централните банки трябва да преценят дали да реагират с повишаване на лихвените проценти, за да овладеят инфлацията, или да изчакат, за да не подкопаят допълнително и без това отслабващия растеж. Това е много труден избор и няма лесно решение.“
В заключение, икономическото възстановяване в Европа, което през февруари показваше първи признаци на живот, сега е поставено под сериозен риск от геополитическия шок в Близкия изток. Рязкото охлаждане на бизнес активността, влошаването на очакванията и по-високите разходи за енергия създават условия за стагфлация и забавят възстановяването на икономиката. Ситуацията изисква внимателно наблюдение и адекватни политики както от страна на правителствата, така и от централните банки.