Ескалацията на военния конфликт в Близкия Изток в края на февруари 2026 г. нанесе сериозен удар върху световните енергийни пазари и вече заплашва с нов скок на инфлацията в Европейския съюз и България. Рязкото покачване на цените на петрола и природния газ създава риск от т.нар. „внос на инфлация“, а първите оценки сочат, че икономическият растеж може да бъде забавен с около 0.4 процентни пункта през тази година.
Цените на енергията скачат до небето
Към 16 март 2026 г. цената на петрола сорт „Брент“ достигна 105.66 евро за барел, което представлява ръст от над 56% само за последния месец. В същото време цената на природния газ на хъб „Балкан“ в България се изстреля до 36.52 евро за мегаватчас. Блокадата на Ормузкия проток, по който преминава значителна част от световните петролни доставки, допълнително изостри напрежението и подхрани опасенията от недостиг.
ЕС и ЕЦБ подготвят мерки
Лидерите на Европейския съюз вече обсъждат спешни мерки за облекчаване на натиска върху домакинствата и бизнеса. Европейската комисия е решила да освободи петролни резерви за извънредни ситуации в размер на 400 милиона барела, но ефектът от тази мярка все още не се усеща. Европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис предупреди, че при високи цени на енергията инфлацията в ЕС може да надхвърли 3%, а конфликтът може да забави икономическия растеж с 0.4 процентни пункта през 2026 г.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че е „изключително важно да се намали ценовото въздействие“ от войната и допълни, че конфликтът вече налага „тежки икономически разходи“ на Европа. От своя страна, членът на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Изабел Шнабел заяви, че мартенската прогноза на ЕЦБ ще отразява, поне частично, въздействието на войната.
Последици за България
За България прогнозите сочат допълнително повишение на инфлацията с около 0.6% заради ефекта от войната. Това означава, че цените на горивата, отоплението и редица стоки и услуги могат да се повишат още повече, оказвайки натиск върху бюджета на домакинствата и конкурентоспособността на българския бизнес. Макар ЕЦБ да не се очаква да повиши лихвените проценти на заседанието си на 19 март 2026 г., продължителният конфликт и високите цени на енергията могат да принудят централната банка да предприеме по-рестриктивна политика в бъдеще, което би забавило икономическия растеж.
Печеливши и губещи
Войната в Близкия Изток ще има различни икономически последици за различните компании. Американските петролни компании ще получат значителни извънредни печалби от високите цени, докато големите международни петролни компании с активи в региона са по-засегнати от смущенията. За българския бизнес, особено в енергоемките сектори, високите цени на енергията ще доведат до допълнителни разходи и натиск върху маржовете на печалба.
Заключение
Енергийният шок, предизвикан от конфликта в Близкия Изток, представлява сериозна заплаха за икономическото възстановяване на ЕС и България. Високите цени на енергията не само подхранват инфлацията, но и създават несигурност за бизнеса и домакинствата. Европейските институции и националните правителства трябва да предприемат решителни мерки за смекчаване на негативните ефекти и за стабилизиране на енергийните пазари.