Българската електроиндустрия, един от водещите износители в страната, е изправена пред сериозни структурни проблеми въпреки рекордните 4,5 млрд. евро износ, отчетени през 2025 г. Секторът отчита спад за втора поредна година, като основните причини са свитото търсене на ключови пазари като Германия, изкривената конкуренция на вътрешния пазар от субсидирани компании от трети страни и липсата на ясна държавна стратегия за развитие и кадри.
Въпреки че износът на електроиндустрията формира около 11% от общия износ на българската преработваща промишленост, компаниите в сектора са подложени на все по-силен натиск. „Секторът унищожава електротехническата индустрия в България чрез обществени поръчки“, коментира Димитър Белелиев, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ). Според него, над 60% от поръчките в страната се печелят от компании извън Европейския съюз, най-често от Китай, Индия и Турция, които получават субсидии от своите държави и по този начин изкривяват пазара.
„В миналото имаше изискване за минимум 51% европейско участие в обществените поръчки, което вече не се прилага. В момента българските компании са поставени в неравностойно положение, защото трябва да се конкурират с производители, които получават държавна подкрепа“, допълва Белелиев.
Изпълнителният директор на БАСЕЛ, Орлин Димитров, отбелязва, че спадът в износа засяга цялата преработваща промишленост, но електроиндустрията е особено уязвима заради силната си зависимост от автомобилния сектор. „Производството в автомобилната индустрия у нас е намаляло с около 20%, което се отразява пряко на оборота на компаниите, произвеждащи електрически авточасти“, посочва той. Германия, която е основен пазар за българската електроиндустрия с дял от 23% от износа, също отчита минимален ръст, което допълнително усложнява ситуацията.
Продуктовите такси по-високи от тези в Скандинавия
Друг сериозен проблем за сектора са продуктовите такси, които в България са значително по-високи в сравнение с тези в страни като Дания и Швеция. „Това поставя българските производители в още по-неблагоприятна позиция спрямо конкурентите им от ЕС“, категоричен е Димитров. Той посочва и липсата на ясна държавна политика за подготовка на кадри, което допълнително затруднява развитието на индустрията.
Нови възможности в центровете за данни и ИИ
Въпреки трудностите, БАСЕЛ вижда и нови възможности за развитие на сектора. „България има потенциал да се превърне в регионален център за производство на електрооборудване за центрове за данни и за компании, развиващи изкуствен интелект. Това обаче изисква сериозни инвестиции в инфраструктура и в подготовката на висококвалифицирани кадри“, обяснява Белелиев.
Към момента в сектора работят около 57 хил. души, ангажирани в приблизително 1250 компании. Електрическите авточасти формират 31% от оборота на индустрията, което подчертава зависимостта ѝ от автомобилния сектор.
БАСЕЛ настоява за спешни политически мерки, включително възстановяване на изискването за минимално европейско участие в обществените поръчки, намаляване на продуктовите такси и създаване на дългосрочна стратегия за развитие на електроиндустрията. В противен случай, секторът рискува да загуби конкурентоспособността си и да се превърне от водещ износител в зависим от субсидиите на чужди компании.