Броят на издадените разрешителни за работа на граждани от трети страни в България през 2025 г. достигна близо 46 000, което представлява ръст от 28% спрямо предходната година и над четирикратен скок в сравнение с 2021 г. Тази тенденция обаче поражда сериозни въпроси за липсата на детайлна публична информация и задълбочен анализ на въздействието върху българската икономика, предупреждават експерти.
Кръгла маса, организирана от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), събра представители на синдикати и експерти, които обсъдиха проблемите, свързани с наемането на чуждестранни работници. Георги Вулджев, представител на ЕКИП, подчерта, че наличните данни са фрагментирани и често противоречиви между различните институции, което възпрепятства изработването на ефективна политика в тази сфера.
„Преди да се правят нови промени в законодателството, трябва да имаме детайлна база данни и подробен анализ – каква е средната заплата на чужденците, как са разпределени географски, в кои сектори са концентрирани и какво е тяхното въздействие върху пазара на труда“, заяви Вулджев. Той посочи, че в момента разрешителни се издават за граждани на 86 държави, но липсата на прозрачност затруднява оценката на ефекта върху заетостта и конкурентоспособността на местния бизнес.
Сред основните рискове, които експертите изтъкват, е загубата на потребление и по-ниските приходи от ДДС, тъй като значителна част от заработеното се изпраща в родните страни на чуждестранните работници. Друга потенциална опасност е по-слабият стимул за фирмите да инвестират в модерни технологии и иновации, когато на разположение има евтина работна ръка. Вулджев предупреди, че подобна практика може да доведе до структурни проблеми в икономиката и да се отрази негативно на производителността и дългосрочния растеж.
По думите му, липсата на ясни правила и контрол в сектора създава предпоставки за злоупотреби и нелоялна конкуренция. Експертите настояват за по-добра координация между институциите, въвеждане на единна информационна система и задълбочен анализ на тенденциите на пазара на труда, преди да се предприемат нови законодателни промени.
Ръстът на издадените разрешителни за работа на граждани от трети страни е ясен сигнал, че България се превръща във все по-привлекателна дестинация за чуждестранни работници. В същото време обаче липсата на прозрачност и данни поставя под въпрос устойчивостта на този процес и създава рискове за бъдещото развитие на българската икономика.