Рязкото покачване на екотаксите за рециклиране на електроуреди в България през последните месеци поставя под въпрос ефективността на системата за управление на отпадъците и води до поскъпване на стоките за крайните потребители. Според представители на бизнеса, основният проблем е липсата на прозрачност при формирането на таксите и ограничената конкуренция сред организациите по оползотворяване, което на практика им позволява да определят „празен чек“. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е готово за промени, но дълбоката реформа на системата се оказва сложна и времеемка.
Системата в капана на непрозрачността
Производителите и вносителите на електроуреди имат два начина да изпълнят задълженията си за рециклиране – като плащат продуктова такса към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) или като работят с организации по оползотворяване, които поемат административната тежест и отговорността за събирането и третирането на отпадъците. По-голямата част от бизнеса предпочита втория вариант, тъй като е по-удобен. Проблемът е, че цената на тази услуга – т.нар. екотакса – се формира непрозрачно.„За последните 12 месеца таксите за рециклиране нараснаха между 800 и 1000%. Това е абсолютно неприемливо и води до директно поскъпване на стоките за потребителите“, коментира Габриела Чифличка, представител на Асоциацията на производителите на домакински електроуреди в България. Тя допълва, че в момента българските продуктови такси са между 3 и 9 пъти по-високи от средноевропейските, което поставя българските производители в неблагоприятна позиция на международния пазар.
Регулаторна рамка и липса на конкуренция
Според Владимир Димитров от Българската стопанска камара, начинът на определяне на лицензионните възнаграждения е проблемен. „В момента 60% от държавната такса отива като възнаграждение към организациите по оползотворяване, но логиката зад това не е пазарна. Това е един вид административно разпределение, което не стимулира ефективност и конкуренция“, обяснява той.В България действат едва четири организации по оползотворяване, което създава ограничен пазар и намалява възможността за реална конкуренция. Режимът за издаване на разрешителни за нови организации е усложнен и поставя редица административни и финансови бариери пред потенциалните участници. „Системата е капсулирана, тъй като МОСВ решава еднолично. Това не позволява навлизането на нови играчи и поддържа изкуствено високи цени“, критикува Димитров.
Бързи и дългосрочни решения
Представители на бизнеса настояват за бързи и ефективни мерки за намаляване на екотаксите. Най-лесният и бърз ход е ревизия на държавната продуктова такса, която може да бъде извършена с решение на Министерския съвет. Това обаче би било повърхностна мярка, която не решава структурните проблеми на системата.„Истинската реформа изисква отваряне на пазара за повече организации по оползотворяване. Това ще създаде реална конкуренция, ще намали цените и ще подобри качеството на услугата“, подчертава Чифличка. Според нея е необходимо и въвеждане на строг контрол върху разходването на средствата от организациите по оползотворяване, за да се гарантира, че те се използват по предназначение и не формират необосновани печалби.
През лятото на 2024 г. таксите за рециклиране на част от електроуредите скочиха между 700% и 900%. Повишението предизвика силна реакция от страна на бизнеса, която доведе до среща с представители на МОСВ. Въпреки готовността на министерството за промени, процесът на реформа се оказва сложен и изисква време, което засилва напрежението сред производителите и вносителите на електроуреди.