Българският транспортен сектор е изправен пред сериозно двойно предизвикателство – от една страна, рязко покачващите се цени на горивата заплашват съществуването на стотици малки превозвачи, а от друга, Европейската комисия насърчава инвестициите в железопътната инфраструктура, като същевременно поставя под въпрос бъдещето на автомобилния транспорт.
Малките превозвачи под натиск
Стотици малки транспортни фирми в България, опериращи с между 3 и 5 камиона, са на ръба на фалита заради енергийния шок и скока в цените на горивата, предупреди Ангел Траков, председател на Управителния съвет на Съюза на международните превозвачи. „Горивото формира около 30% от стойността на транспортната услуга, а при сегашните цени това е непосилен разход за малките фирми“, коментира той в интервю за предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria на 24 март 2026 г. По думите му, около 85% от членовете на съюза попадат именно в тази категория.
Траков изрази недоволство от липсата на адекватни мерки от страна на българското правителство за подпомагане на сектора, за разлика от съседни държави като Унгария и Румъния, които вече са предприели действия за компенсиране на транспортните фирми. Според него, ако не бъдат взети спешни мерки, хиляди работни места в сектора са застрашени, а това ще се отрази негативно и върху инфлацията в страната.
Европейската комисия насърчава жп транспорта
Докато малките превозвачи се борят за оцеляване, Европейската комисия обяви нови, облекчени правила за държавна помощ в транспортния сектор, които влизат в сила от 30 март 2026 г. Те заменят регулациите от 2008 г. и целят да ускорят инвестициите в транспортната инфраструктура, особено в железопътния транспорт, в съответствие със Зелената сделка на ЕС и целите за намаляване на въглеродните емисии.
Правилата позволяват на държавите членки да инвестират значително повече средства в железопътния транспорт, като същевременно ограничават държавната помощ за автомобилния транспорт. Очаква се до 2026 г. България да насочи 3.72 милиарда € към развитието на железопътната инфраструктура, като разчита и на европейска финансова помощ в размер на 7.9 милиарда € за проекти от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).
Противоречиви политики
Така се оформя противоречие между краткосрочните нужди на българските превозвачи и дългосрочната европейска стратегия за транспорт. Докато Съюзът на международните превозвачи настоява за незабавни мерки за подкрепа на автомобилния транспорт, Европейската комисия и българското правителство насочват усилията си към развитие на железопътния транспорт. Това поставя под въпрос бъдещето на малките транспортни фирми и налага преосмисляне на бизнес моделите им в контекста на зеления преход.
Таблица с ключови факти
| Субект | Ключови факти |
|---|---|
| Съюз на международните превозвачи (Ангел Траков) | - Около 85% от членовете оперират с 3-5 камиона - Горивото формира ~30% от разходите - Застрашени от фалит стотици малки фирми - Критикува липсата на адекватни мерки от българското правителство |
| Европейска комисия | - Нови правила за държавна помощ от 30.03.2026 г. - Насърчават инвестиции в железопътна инфраструктура - Ограничават държавната помощ за автомобилен транспорт - 7.9 млрд. € финансова помощ за TEN-T |
| Министерство на транспорта (България) | - Планирани 3.72 млрд. € за жп инфраструктура до 2026 г. |