Две различни гледни точки разкриват противоречиви тенденции в българската икономика след въвеждането на еврото. Докато бизнесът отчита стабилен преход и положителни резултати, държавният финансов сектор е изправен пред сериозни структурни дефицити и необходимост от трудни решения.
На 24 март 2026 г. в София се проведе 8-ият годишен форум „Производство и търговия“, организиран от списание „Мениджър“. На събитието участници от бизнеса и институциите дадоха положителни оценки за процеса на преминаване към еврото. Цветомир Узунов, финансов директор на Kaufland България, заяви, че преходът е преминал по-добре от очакваното. Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища и на Координационния център по механизма за въвеждане на еврото, подчерта гладкото протичане на процеса и техническата готовност на страната. Александър Колячев, председател на Комисията за защита на потребителите, отбеляза, че доверието към новата валута нараства, а случаите на подвеждане на потребителите са били единични.
Старши изследователят Петър Ганев от Института за пазарна икономика представи дългосрочния икономически напредък на България. Според неговите данни, дялът на брутния вътрешен продукт на човек от населението (в паритет на покупателната способност) спрямо средноевропейското ниво е нараснал от 29% в началото на 2000-те до 66% към март 2026 г. Очакванията са за достигане на 68-69% през 2025 г.
В същото време обаче, доклад на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет рисува доста по-мрачна картина за бъдещето на публичните финанси. Автор на анализа е Пламен Ненов, главен изследовател в Норвежката централна банка. Документът предупреждава за сериозен структурен дефицит, породен от застаряване на населението, конвергенция на икономиката и необходимост от повече инвестиции. Според доклада, за да се избегне фискална катастрофа, са необходими непопулярни реформи в данъчната система, социалните трансфери и публичните услуги.
Росица Велкова, бивш служебен министър на финансите, още през 2022 и 2023 г. предупреждаваше за системно задлъжняване, което поставя под риск дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Съветът за икономически анализи е сформиран през 2023 г. от вицепремиера Атанас Пеканов именно за да анализира подобни рискове.
Въпреки противоречивите сигнали, участниците във форума подчертаха, че основните рискове за цените в следващите месеци произтичат от външни фактори и геополитическата обстановка, а не от самото въвеждане на еврото. Те изразиха увереност, че бизнесът и институциите са реагирали адекватно по време на прехода.
Така българската икономика се намира в парадоксална ситуация – от една страна, стабилен преход към еврото и положителен икономически напредък, а от друга – сериозни рискове за публичните финанси и необходимост от трудни реформи. Двете гледни точки подчертават нуждата от балансиран подход, който да гарантира както краткосрочната стабилност, така и дългосрочната устойчивост на икономиката.