Фискалната децентрализация е ключът към преодоляване на огромните различия между регионите в България, но процесът е в застой, а местната власт остава зависима от държавния бюджет. Това заяви в интервю за предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria старшият икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов. Според него, вместо да се дават повече правомощия на общините, държавата е поела в обратна посока – към централизация.
Намаляваща финансова автономия на общините
През 2015 г. собствените приходи на общините са формирали 45% от техните бюджети. Днес този дял е спаднал под 25%. Това показва трайна тенденция към ограничаване на финансовата независимост на местната власт. „В България общинските бюджети представляват под 1% от БВП, докато в страни като Дания и Швеция този дял е над 10%. Това е показателно за степента на доверие към местната власт и възможността ѝ да провежда политики“, коментира Николов.
Предложението на ИПИ за фискална децентрализация
ИПИ предлага 2% от данъците върху доходите да отиват директно в общината по адреса на работника. По този начин местната власт ще има по-голям стимул да създава добри условия за бизнес и живот, тъй като ще разполага с повече собствени средства. „Разликите в инвестициите за дълготрайни материални активи (ДМА) между общините в България са десетократни. Това е недопустимо и показва нуждата от по-справедливо разпределение на ресурсите“, подчертава Николов.
Необходимост от реформа на общинската мрежа
Преди да се пристъпи към децентрализация, трябва да се направи реформа в общинската мрежа. В момента в България има 265 общини, като около 100 от тях не отговарят на законовия критерий за население – минимум 6000 жители. „Много малки общини не могат да бъдат ефективни административно и икономически. Те често разчитат почти изцяло на държавни трансфери и не могат да генерират достатъчно собствени приходи“, обяснява икономистът.
Инфраструктурни предизвикателства и регионални различия
Един от ключовите фактори за изоставането на Северна България е липсата на завършена магистрала „Хемус“. Това пречи на развитието на региона и затруднява привличането на инвестиции. Освен това, по думите на Николов, неоползотвореният потенциал на река Дунав също е сериозен проблем за икономическото развитие на Северна България. „Липсата на добра инфраструктура и логистика водят до обособяването на Северна България и задълбочават регионалните различия“, заключава той.
Извод
Фискалната децентрализация е дългосрочно решение, което може да стимулира развитието на общините и да намали регионалните различия. За да бъде процесът успешен, е необходимо да се направи реформа на общинската мрежа и да се предвиди по-ефективно използване на европейските средства. Само така може да се постигне по-балансирано развитие на България.