Данъкът върху имотите: Кой ще плаща най-много и защо това може да е проблем

Предложенията за повишаване на данъка върху недвижимите имоти чрез актуализиране на данъчните оценки, направени от Съвета за икономически анализи (СИА) към Министерския съвет и препоръчани от Световната банка, предизвикват сериозни критики от страна на експерти в сектора. Йоана Йотова, анализатор на имотния пазар и строителен предприемач, предупреждава, че подобни промени рискуват да доведат до непропорционално високи данъчни тежести за собственици на имоти на престижни локации, дори ако те не разполагат с високи доходи.

Към момента данъчните оценки на имотите в България често изостават от реалните пазарни цени. Това води до по-ниски приходи за общините, които разчитат именно на този данък за финансиране на местните си бюджети. СИА и Световната банка предлагат подобряване на данъчните оценки, което автоматично би означавало и увеличение на данъка върху сгради. Според Йотова обаче, подобен подход ще засегне най-силно хората, които притежават скъпи имоти, но не разполагат със съответните доходи, за да покрият по-високите данъчни задължения.

„Това, което се предлага, е на практика въвеждане на един „данък лукс“, който няма да засегне само заможните, а и хората, които са наследили имот на престижна локация, но не разполагат с достатъчно средства, за да го поддържат“, коментира Йотова. Тя предлага алтернативен подход, при който данъчната система да се базира не само на пазарната стойност на имота, а и на доходността на домакинството, както и на броя активи, с които разполага то.

„Необходимо е да се въведат облекчения за многодетни семейства, пенсионери и хора с увреждания, които притежават жилища, но не могат да си позволят да плащат високи данъци. Семейства с по-високи доходи, които разполагат с повече от един имот, би трябвало да бъдат обложени с по-високи ставки“, допълва Йотова.

Експертът изразява и притеснения, че предложеният модел може да доведе до увеличаване на „балона“ в цените на имотите и стимулиране на спекула. „Строителните компании вече прехвърлят разходите си върху крайния клиент, което води до поскъпване на жилищата. Ако в същото време данъците върху имотите се увеличат, това ще създаде допълнителен натиск върху пазара и ще направи жилищата още по-недостъпни за широката публика“, предупреждава тя.

Данните за имотния пазар в страната показват, че цените продължават да растат, макар и с по-бавни темпове. Средната цена на жилище в София е 333 108 €, като цената на квадратен метър достига 2 716 €. В Пловдив средната цена е 160 323 €, а цената на квадратен метър – 1 567 €. Средното време за продажба на имот в София е 29 дни, а в Пловдив – 38 дни. Данъкът върху недвижимите имоти в Пловдив към момента е 0.15% (1.5 на хиляда) от данъчната оценка.

Анализаторите отбелязват, че пазарът вече показва признаци на забавяне, като периодът за реализиране на сделки се удължава. „Клиентите стават все по-селективни и внимателни при покупките си. Те търсят по-добри условия и по-ниски цени, което е сигнал, че пазарът вече не е толкова „горещ“, колкото беше преди година“, коментира Йотова.

Въпреки това, според нея, без адекватна данъчна политика, която да отчита социалните и икономическите реалности, рискът от задълбочаване на социалното неравенство и създаване на нови бариери пред достъпа до жилище остава сериозен.