БНБ предупреждава: Конфликтът в Близкия изток застрашава с по-висока инфлация и по-бавен растеж

Новият военен конфликт в Близкия изток крие сериозни рискове за българската икономика, като основната заплаха е свързана с ускоряване на инфлацията и забавяне на икономическия растеж. Това предупреждава Българската народна банка (БНБ) в своя анализ, публикуван в изданието „Икономически преглед“, брой 1/2026 г.

Централната банка е изготвила три сценария за развитие на ситуацията – един базисен и два неблагоприятни, при които се моделират ефектите от различна интензивност на шоковете в цените на енергийните суровини. В основата на прогнозите стои допускането, че глобалната среда и цените на суровините към 11 март 2026 г. отразяват актуалните очаквания за въздействието на конфликта.

Европейската централна банка запазва лихвите

Междувременно, на заседанието си на 18–19 март 2026 г., Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) запази без промяна основните лихвени проценти. Банката потвърди ангажимента си за стабилизиране на инфлацията на 2% в средносрочен план, като подчерта необходимостта от внимателно наблюдение на глобалните геополитически рискове и тяхното отражение върху ценовата динамика в еврозоната.

Прогнози за икономическия растеж

В базисния сценарий на БНБ се очаква икономиката на България да нарасне с 3% през 2026 г., след което темпът на растеж да се забави до 2,8% през 2027 г. и 2,7% през 2028 г. Средногодишната инфлация в рамките на този сценарий се прогнозира на 3,7% за 2026 г., а за 2027 и 2028 г. – 3,2%.

Рискове и неблагоприятни сценарии

Ако обаче конфликтът ескалира и доведе до по-силен натиск върху цените на енергията, инфлацията може да се ускори значително. В неблагоприятен сценарий БНБ изчислява, че инфлацията може да нарасне с допълнителни 0,7 процентни пункта през 2026 г., с 1,4 пункта през 2027 г. и с 0,6 пункта през 2028 г. спрямо базисния сценарий.

При още по-неблагоприятно развитие – силно напрежение в региона и рязко поскъпване на енергийните суровини – допълнителният инфлационен натиск може да достигне до 1,2 процентни пункта през 2026 г., 3,4 пункта през 2027 г. и 2,3 пункта през 2028 г.

Важно е да се отбележи, че тези симулации са илюстративни и не отчитат евентуални ответни мерки на фискалната и паричната политика, които биха могли да смекчат негативните ефекти.

Влияние върху бизнеса

Повишената несигурност и евентуалната по-висока инфлация представляват сериозно предизвикателство за бизнеса в България. Компаниите, особено тези, които са силно зависими от енергийни ресурси или работят с фиксирани маржове, ще бъдат изправени пред нарастващи производствени разходи и затруднения при планирането на бъдещи инвестиции. В същото време потребителите ще усетят по-високи цени на стоки и услуги, което може да доведе до свиване на потреблението и забавяне на икономическата активност.

Следващото заседание на Управителния съвет на ЕЦБ по въпросите на паричната политика е насрочено за 29–30 април 2026 г., когато ще бъдат направени нови оценки на ситуацията и евентуално ще се предприемат корекции в паричната политика на еврозоната.