Войната в Близкия изток оказва осезаемо влияние върху българската икономика, като най-вероятният сценарий е за по-висока инфлация до 3.7% и забавяне на икономическия растеж до 3% през тази година. Това стана ясно от изявление на управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на бизнес закуска, организирана от Американската търговска камара в България.
Според Радев, развитието в момента се движи по-близо до неблагоприятния сценарий, при който инфлацията е по-устойчива, а забавянето на икономическия растеж – по-изразено. Основните причини за това са свързани с енергийния шок, който е пряк канал на въздействие върху България, както и по-неблагоприятни условия в сравнение с предишни кризи.
Централната банка отчита три ключови разлики с енергийния шок от 2022-2023 г. На първо място, настоящите условия при търсенето са по-неблагоприятни. На второ място, бюджетната позиция на страната е значително по-ограничена, което ограничава възможността за мащабни държавни мерки за подкрепа на бизнеса. И на трето място, средата на финансиране се променя, което също създава допълнителни предизвикателства.
В резултат на това, възможността за широки бюджетни мерки за подкрепа на бизнеса е осезаемо по-ограничена, и компаниите ще трябва да поемат по-голяма част от адаптацията сами. Това означава, че предстои труден период за предприемачите и мениджърите, които ще трябва да се справят с по-високи разходи и по-ниско търсене.
Базовият сценарий на БНБ предвижда икономически растеж от 3% и инфлация от 3.7% за годината. Въпреки това, според Радев, развитието в момента се движи по-близо до неблагоприятния сценарий, при който инфлацията е по-устойчива, а забавянето на растежа – по-изразено.
Изводите на БНБ са тревожни за българския бизнес и е важно компаниите да бъдат подготвени за по-динамична и неблагоприятна среда. Очаква се повишено внимание към управлението на разходите, диверсификацията на доставчиците и оптимизацията на процесите, за да се минимизира въздействието на инфлацията и енергийния шок върху дейността.