За първи път в историята на българската икономика активите на банковата система надхвърлиха брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Към края на 2025 г. общата стойност на банковите активи достигна 116.1 млрд. евро, докато БВП възлезе на 116 млрд. евро. Този ръст е ясен знак, че банковият сектор вече не е просто пасивен инструмент за съхранение на средства, а активен двигател на икономическия растеж.
Лидерите на пазара
На върха на класацията за трета поредна година се нарежда Обединена българска банка (ОББ) с активи на стойност 22.8 млрд. евро, отбелязвайки 19% ръст спрямо предходната година. Втори е Банка ДСК с активи от 22 млрд. евро и ръст от 18%. Трета позиция заема УниКредит Булбанк с 21 млрд. евро и ръст от 17.5%. Заедно първите пет банки държат 76% от общите активи в сектора, което подчертава високата степен на концентрация в банковия пазар.
„Причините за растежа на ипотечното кредитиране са солидни и не виждам причина за безпокойство“, коментира Кристоф де Мил, главен изпълнителен директор на ОББ. Той обаче прогнозира охлаждане на пазара на жилища и ипотечното кредитиране през 2026 г., като отбелязва, че устойчивият ръст трудно би се запазил при сегашните темпове.
Ипотечният пазар и качеството на кредитите
През 2025 г. ипотечното кредитиране е нараснало с близо 30%. Въпреки това, според Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ), няма повод за притеснения. Тя подчертава, че делът на необслужваните жилищни кредити остава изключително нисък – едва 0.32% от общия обем, което показва стабилността на сектора и добрата кредитна дисциплина на домакинствата.
Промени в регулациите и ефектите им
От 1 януари 2026 г. влиза в сила намаление на задължителните минимални резерви (ЗМР) в Българската народна банка (БНБ) от 12% на 1% от клиентските депозити. Тази промяна ще освободи значителни средства в банковата система, които ще могат да бъдат насочени към кредитиране на бизнеса и домакинствата.
„След намаляването на ЗМР банките ще имат възможност да депозират свръхрезерви в БНБ, ако не желаят да ги използват за кредитиране“, обяснява доц. д-р Петър Чобанов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“. Това дава на финансовите институции повече гъвкавост в управлението на ликвидността си.
Перспективи за 2026 г.
Макар темпът на растеж да се очаква да се забави, БНБ прогнозира, че активите на банковата система ще продължат да нарастват през 2026 г. Основният фактор за това ще бъде забавянето на ръста на кредитите за домакинства, докато корпоративното кредитиране вероятно ще остане стабилно. Очаква се също така по-слабата динамика при ипотечното кредитиране да окаже известно ограничаващо влияние върху общия ръст на активите.
Въпреки тези прогнози, банковият сектор в България изглежда стабилен и готов да продължи да подкрепя икономиката. Преодоляването на границата от 100% съотношение активи/БВП е ясен знак за зрялостта на сектора и неговата способност да играе ключова роля в развитието на страната.