България остава една от най-изоставащите държави в Европейския съюз по отношение на рециклирането на битови отпадъци, показват последните данни на Евростат. През 2023 г. едва 16,7% от общото количество битови отпадъци у нас е било рециклирано, далеч под средното за ЕС ниво от близо 48%. Тези резултати поставят страната в дъното на европейската класация и очертават сериозни предизвикателства пред постигането на амбициозните цели за кръгова икономика.
Въпреки че България бележи известен напредък по отношение на рециклирането на отпадъци от опаковки и пластмаса, достигайки съответно 58,3% и 39,5% през 2022 г., общият дял на рециклираните битови отпадъци остава тревожно нисък. За сравнение, държави като Германия (68,7%), Австрия (62,8%) и Словения (59,8%) демонстрират значително по-високи резултати и успешно прилагат политики за насърчаване на рециклирането.
Ситуацията в региона е още по-тревожна. Докато Турция отчита около 37,5% рециклиране на отпадъци през 2025 г., Албания – 18,8%, Гърция – 17,4%, а Кипър – 15,8%, някои страни като Сърбия (15,2%), Черна гора (3,7%), Косово (3,5%) и особено Босна и Херцеговина (около 1%) и Северна Македония (практически не се отчита) са в значително по-лошо положение от България.
Темата за управлението на отпадъците в България е особено чувствителна. Честите проблеми с депата за отпадъци, липсата на достатъчно ефективни системи за разделно събиране и ниската степен на обществена информираност и ангажираност са сред основните пречки пред постигането на по-добри резултати. Въпреки това, страната е поставила амбициозна цел – до 2035 г. над 65% от отпадъците да бъдат рециклирани, а депонирането да падне до едва 10%. Постигането на тази цел обаче ще изисква сериозни инвестиции в инфраструктура, нови политики и активна промяна в нагласите на обществото.
Успешните примери от други европейски държави показват, че въвеждането на стимули за рециклиране, както и строгите регулации и контрол, могат да доведат до значително подобрение на резултатите. Белгия и Нидерландия, например, постигат впечатляващи нива на рециклиране на отпадъци от опаковки – съответно 79,7% и 75,8%, а Исландия – 77,3%. Тези примери доказват, че с правилната комбинация от политики и обществена ангажираност, кръговата икономика може да бъде постигната и в България.
В заключение, България има дълъг път пред себе си в посока на изграждане на устойчива кръгова икономика и постигане на европейските цели за рециклиране. Необходимо е да се мобилизират всички усилия на държавата, бизнеса и гражданите за въвеждане на ефективни системи за разделно събиране, стимулиране на рециклирането и намаляване на отпадъците. Само чрез целенасочени действия и дългосрочна визия страната може да преодолее изоставането си и да се присъедини към лидерите в управлението на отпадъците в Европа.