Разходите за труд в България продължават да растат с темпове, значително над средните за Европейския съюз. Според последни данни на Евростат, публикувани в края на четвъртото тримесечие на 2025 г., годишният ръст на почасовите разходи за труд у нас възлиза на 13.8%. Така страната ни заема второ място в ЕС по този показател, изпреварена единствено от Словения с ръст от 19.1%. Средният ръст за целия съюз е 3.7%, а за еврозоната – 3.3%. Това поставя България сред най-бързо поскъпващите трудови пазари в Европа.

Почасовите разходи за труд включват както заплатите на наетите лица, така и всички допълнителни разходи за работодателите – осигуровки, данъци и други социални вноски. Данните на Евростат показват, че през последното тримесечие на 2025 г. именно допълнителните разходи са отчели по-висок ръст – 4.5%, докато заплатите са се увеличили с 3.4%.

В рамките на ЕС най-силен ръст на разходите за труд по сектори е отчетен в строителството – 4.5%. България обаче не е изолиран случай, като и други страни от Централна и Източна Европа също регистрират високи нива на увеличение. Например, Хърватия отчита ръст от 10.5%, което я нарежда непосредствено след България в класацията.

За разлика от това, в някои от големите икономики на ЕС ръстът е значително по-умерен. Във Франция почасовите разходи за труд са нараснали само с 1.1% през четвъртото тримесечие на 2025 г. Подобна е ситуацията и в редица други държави-членки, където увеличението е в рамките на 2-3%.

Високият ръст на разходите за труд в България е сигнал за засилващ се натиск върху бизнеса. От една страна, това отразява недостига на квалифицирана работна ръка и необходимостта от предлагане на по-високи възнаграждения, за да се привлекат и задържат кадри. От друга – допълнителните разходи за работодателите също нарастват, което може да доведе до повишаване на цените на стоките и услугите.

Въпреки това, ръстът на разходите за труд може да бъде разглеждан и като положителен фактор за икономиката. По-високите доходи на населението традиционно водят до увеличаване на потреблението, което може да стимулира икономическия растеж. Важното е обаче този ръст да бъде съчетан с повишаване на производителността на труда, за да се избегне рискът от загуба на конкурентоспособност.

Предстои да се види как ще се развие тази тенденция през следващите тримесечия на 2026 г. и какви мерки ще предприемат както работодателите, така и държавата, за да се намери баланс между запазване на конкурентоспособността на българската икономика и подобряване на жизнения стандарт на населението.