България официално е подала искане за четвърто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на обща стойност 900 млн. евро. Новината беше обявена от вицепремиера по европейските средства Мария Недина, която подчерта, че средствата са предназначени за финансиране на над 2500 инвестиции в ключови сектори като здравеопазване, образование, икономика и социални услуги.
Искането за плащане отразява изпълнението на 27 етапа от реформите и инвестициите, заложени в ПВУ. Сред тях са проекти за модернизация на над 50 болници и изграждане на 100 нови амбулатории в отдалечени райони, както и внедряване на STEM среда в повече от 2000 училища в страната.
Въпреки положителната новина за подаденото искане, вицепремиерът Недина предупреди за сериозни рискове, свързани с потенциалната загуба на значителни средства. Част от ключовите реформи, които са условие за отпускането на средства от второ и трето плащане, все още не са приети. Това поставя България в риск да загуби окончателно 357 млн. евро след 4 май 2025 г., ако не бъдат одобрени законодателни промени, свързани с Антикорупционната комисия и главния прокурор. Допълнително, вече са задържани 214 млн. евро от второто плащане, именно заради неизпълнение на тези реформи.
Освен това, правителството изостава с изпълнението на реформи в критично важни сектори. Реформата на ВиК сектора, която е условие за отпускане на 437 млн. евро, няма да бъде представена за четвъртото плащане. Също така, преструктурирането на Българския енергиен холдинг (БЕХ) също не е готово за включване в настоящото искане.
Друг проблем, който може да забави усвояването на средствата, е забавянето в строителството на хангари за медицинските хеликоптери за спешна помощ. Въпреки че проектът е заложен в ПВУ и е от ключово значение за подобряване на здравната инфраструктура, строителството изостава от графика.
Мария Недина изрази надежда, че по-голямата част от финансирането по четвъртото плащане ще постъпи в държавния бюджет до края на юни 2025 г. Въпреки това, тя подчерта, че успехът зависи от своевременното приемане на законодателните промени и ускоряването на реформите в ключови сектори.
Случаят с България ясно показва, че механизмът „средства срещу реформи“ е строго обвързан и всяко забавяне води до реални финансови загуби. Това поставя на изпитание способността на правителството да изпълнява поетите ангажименти и да осигури навременното усвояване на средствата от Европейския съюз.