България се е понижила с една позиция и заема 38-мо място в световната класация за икономическа свобода на фондация "Херитидж" за 2026 г., показват данните от последния индекс. Страната получава общ резултат от 68.9 точки, което е почти без промяна спрямо предходната година, отбелязвайки едва символичен напредък от 0.1 пункта.

В европейския контекст България се нарежда на 22-ро място сред 45 държави от региона. Въпреки че стабилната макроикономическа среда и ниските данъци остават силни страни, докладът подчертава, че липсата на напредък по отношение на върховенството на закона и корупцията продължава да бъде основна пречка за по-високото класиране.

Най-силната страна на България в индекса е категорията "Размер на правителството", където страната се представя изключително добре. Това се дължи както на ниския публичен дълг, който възлиза на едва 24.1% от БВП, така и на средногодишния бюджетен дефицит от 2.3% от БВП. Данъчната система, характеризираща се с плосък данък от 10%, също допринася за тази висока оценка.

Проблемът е в другата крайност – категорията "Върховенство на закона", където България получава едва 61.6 точки. Оценката за почтеност на правителството е особено ниска – 48.4 точки, а ефективността на съдебната система е оценена на 58.5 точки. Тези резултати са пряко свързани с продължаващите проблеми с корупцията, бюрократичните пречки и руското влияние в ключови сектори като енергетиката и медиите, които увеличават разходите за правене на бизнес в страната.

Въпреки тези предизвикателства, макроикономическите показатели на България остават стабилни. Средногодишната инфлация за предходната година е 2.6%, което е в рамките на допустимото и допринася за благоприятната бизнес среда.

Индексът на икономическата свобода на фондация "Херитидж" класира 176 държави по света според четири основни показателя: върховенство на закона, размер на правителството, регулаторна ефективност и отвореност на пазарите. Той е един от най-престижните и авторитетни индекси в тази област и се използва от инвеститори, предприемачи и политици като ключов ориентир за бизнес климата в отделните страни.

За България стагнацията в индекса е ясен сигнал, че усилията за справяне с корупцията и укрепване на институциите трябва да бъдат приоритет. Без сериозни реформи в тези области страната рискува да изостане още повече в глобалната конкуренция за инвестиции и икономически растеж.