Цените в ресторантите и кафенетата в България са нараснали почти двойно по-бързо от общата инфлация за последните десет години, показва анализ на икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ). Докато общата инфлация от 2015 г. насам е около 43%, цените в сектора на хотелите и ресторантите са се увеличили с близо 110%, което поставя под въпрос аргументите на бранша за необходимост от данъчни облекчения.
Според Николов, основният двигател на поскъпването в ресторантьорството не е само ръстът на цените на хранителните продукти, които за същия период са се увеличили с около 85%, а и нарастването на разходите за труд и енергия. Въпреки това, икономистът отбелязва, че има сериозно разминаване между ръста на тези разходи и крайните цени, начислени на потребителите.
„В момента секторът на хотелите и ресторантите е този с най-бърз ръст на цените в индекса на потребителските цени. Това не може да бъде обяснено единствено с инфлацията на храните. Налице е и факторът нарастване на заплатите, както и повишените разходи за енергия, но дори като ги вземем предвид, разликата между ръста на разходите и крайните цени остава значителна“, коментира Николов.
Липсата на достатъчно прозрачност и системни данни за сектора затруднява пълното обяснение на процеса на поскъпване. Това създава предпоставки за спекулации относно реалните причини за отчетените ценови нива. Николов подчертава, че подобна непрозрачност е проблем не само за потребителите, но и за самата конкуренция в бранша.
Интересен е и фактът, че цените в ресторантите в София вече са сравними с тези в столици като Прага, Варшава и Букурещ, отбелязва още икономистът. Въпреки по-ниските доходи в България спрямо тези държави, ценовите равнища в ресторантьорството у нас достигат нива, характерни за по-развити пазари.
В контекста на очакванията за дългосрочна инфлация около 4%, Николов поставя под въпрос аргументите на ресторантьорския бизнес за необходимост от данъчни облекчения. „Секторът е сред най-бързо растящите по отношение на цените, а твърденията за затруднения, породени от високите данъци, изглеждат все по-необосновани на фона на данните“, категоричен е икономистът.