България страда от своя вариант на т.нар. „холандска болест“, но не заради природни ресурси като природен газ, а вследствие на масовото наливане на еврофондове в недобре управлявана система, пише Владислав Панев в свой анализ.
По думите на автора, вместо да служат като катализатор за икономически растеж и модернизация, евросредствата често се разпределят непрозрачно и в полза на малцина, поддържайки статуквото и забавяйки необходимите реформи. Така се създава своеобразна зависимост, която изкривява икономическите стимули и възпроизвежда неефективността.
Терминът „холандска болест“ описва икономическа стагнация, причинена от прекомерна зависимост от един ресурс. Класическият пример е Холандия през 70-те години на миналия век, когато откриването на огромни находища на природен газ в Северно море доведе до обезценяване на местната валута, спад в конкурентоспособността на преработващата промишленост и в крайна сметка – до забавяне на икономическия растеж.
В български условия, според Панев, еврофондовете играят ролята на този изкуствено подхранван ресурс. Те създават илюзия за благополучие и развитие, но реално не решават структурните проблеми на икономиката. Вместо да се инвестират в дългосрочни политики за повишаване на производителността и конкурентоспособността, средствата често се насочват към проекти с краткосрочен ефект или се усвояват по непрозрачен начин.
Панев предупреждава и срещу илюзията, че добивът на шистов газ ще превърне България в „Кувейт на Балканите“, както често се внушава от политици. Според него, подобни твърдения имат за цел да отклонят вниманието от по-важни теми като корупцията, олигархичните зависимости и нуждата от административна реформа. Авторът подчертава, че дори при наличие на значителни залежи на газ, България няма да се превърне в енергийна суперсила, а по-скоро ще получи възможност за частично повишаване на енергийната си независимост.
Въпреки това, Панев подкрепя развитието на собствените природни ресурси, включително газ, при стриктно спазване на безопасността и екологичните стандарти. Той обаче настоява, че дебатът в България трябва да бъде насочен към фундаментални проблеми като подобряване на бизнес средата, изграждане на модерна инфраструктура на нормални цени и ефективна борба с корупцията.
Заключението на анализа е, че „холандската болест“ в България не е свързана с природните ресурси, а с начина, по който се управляват еврофондовете. Ако не се предприемат сериозни реформи, страната рискува да затъне в зависимост от външно финансиране и да пропусне шанса си за устойчиво икономическо развитие.