Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува за обществено обсъждане проект на Национална концепция за регионално и пространствено развитие (НКРПР) 2026–2040 г. Документът поставя изключително амбициозна цел – до 14 години всички български региони да излязат от групата на най-бедните в Европейския съюз.
Стратегията, която обхваща периода до 2040 г., залага на полицентрично развитие, инвестиции в иновации и укрепване на ролята на регионалните икономически центрове извън София. Това включва градове като Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен, които трябва да се превърнат в двигатели на икономическия растеж и да допринесат за балансираното развитие на страната.
Към момента, през 2023 г., регионалният брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в България е около 55–56% от средното за ЕС. Само Югозападният район, в който попада и столицата София, е извън групата на двадесетте най-бедни региона в Съюза.
Междинни цели и индикатори
НКРПР предвижда междинни цели за 2030 г., когато половината от българските региони трябва да излязат от групата на най-бедните. До тогава регионалният БВП на глава от населението трябва да достигне 65% от средното за ЕС. Заедно с това, разходите за научни изследвания и развойна дейност (НИРД) трябва да достигнат 1,4 милиарда евро, а коефициентът на заетост на населението между 20 и 64 години да се увеличи до 78%.
Крайните цели за 2040 г. са още по-амбициозни. Регионалният БВП на глава от населението трябва да достигне 75% от средното за ЕС, разходите за НИРД да бъдат равни на 3,7% от БВП, коефициентът на заетост да нарасне до 80%, а разликата в заетостта между отделните райони (NUTS 2) да не надвишава 2%. Тези цели са пряко свързани с намаляването на социално-икономическите различия в страната и подобряване качеството на живот.
Регионална специализация и инвестиции
За да бъдат постигнати тези цели, концепцията залага на регионална специализация в ключови сектори. В различните части на страната трябва да се развиват водещи отрасли като информационни и комуникационни технологии (ИКТ), индустриални производства, логистика, туризъм, аграрно производство и креативни индустрии. Това ще позволи на всеки регион да използва своите специфични предимства и ресурси за постигане на устойчив икономически растеж.
Освен това, стратегическият документ акцентира върху необходимостта от значителни инвестиции в инфраструктура, образование и иновации. Развитието на транспортната свързаност, модерните комуникационни мрежи и качествената образователна система са ключови предпоставки за привличане на инвестиции и задържане на квалифицирани кадри в регионите.
Предизвикателства и несигурност
Въпреки амбициозните цели, МРРБ признава, че не може да посочи кои конкретно региони ще излязат от групата на най-бедните към 2030 г. Причината за това е промяната в административното райониране и липсата на актуални статистически данни. Това показва, че изпълнението на концепцията ще зависи от редица фактори, включително ефективността на публичната администрация, привличането на инвестиции и адаптивността на местните икономики към глобалните промени.
НКРПР 2026–2040 г. е в етап на обществено обсъждане, което дава възможност на всички заинтересовани страни – бизнес организации, неправителствени организации и граждани – да изразят своите мнения и предложения. След приключване на консултациите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще финализира документа и ще го предложи за приемане от Министерския съвет.