Продажбите на нови трактори в България са отчели рязък спад от 27% през последната година, като общият брой на регистрираните нови машини е паднал под 1000. Това е сигнал за сериозна аграрна криза, която принуждава фермерите да ограничават инвестициите и да разчитат на амортизирана техника.
Според търговеца на агротехника Недялко Статев, 2024 г. е една от най-слабите за последните шест години. „Климатичните аномалии и високите производствени разходи принудиха стопаните да преосмислят разходите си. Вместо да инвестират в нова техника, те се опитват да поддържат наличната“, коментира той.
Слаба реколта и замразени програми за финансиране
Основният проблем за сектора остават слабите реколти и ниските изкупни цени на зърното. Земеделският производител Валентин Василев споделя, че след 2022 г., когато е закупил голям комбайн, не вижда възможност за нова покупка. „Пазарът е несигурен. Не знаем какви ще бъдат цените на продукцията и дали ще има кой да я купи“, казва той.
Подобна е ситуацията и при председателя на кооперация в село Захари Стояново, Добричко – Мария Златева. Тя признава, че излиза от лизинг за техника и не знае дали ще може да започне нови инвестиции. „При сегашните цени работим само за оцеляване и за да изплатим заплатите. Нова техника е лукс, който не можем да си позволим“, коментира Златева.
Европейските фондове – последна надежда
Стопанката Нона Василева допълва, че несигурността около цената на реколтата е основният проблем. „Много е трудно да планираш, когато не знаеш дали ще има купувач и на каква цена. Това ни кара да бъдем изключително предпазливи с разходите“, казва тя.
Експерти в сектора смятат, че отключването на европейските програми за финансиране може да облекчи ситуацията. Ако средствата бъдат отпуснати, фермерите ще могат да покрият до 50% от стойността на мащабна инвестиция в нова техника. В противен случай се очаква още по-сериозен спад на продажбите през следващите години.
Въпреки кризата, цените на новите трактори отчитат умерен ръст от около 2% годишно, продиктуван от общата инфлация и внедряването на нови технологии. Половината стопанства в страната успяват да закупят нови машини, докато останалите разчитат на техника втора употреба или на амортизирани трактори, често на над 15 години.
Перспективите за сектора остават несигурни, като възстановяването ще зависи от климатичните условия, изкупните цени и най-вече – от европейското финансиране.